Дядо Йорго крил Левски в пещ!

184 г. от рождението на Апостола

Стефан Радов пази спомена за комитски завери

 Наследникът на опълченски род живее в щаб на Дякона и Стамболов

Кристиан ИВАНОВ

Георги ИВАНОВ,

наши пратеници в Самоводене

"Ето тук, в тази стая, комитата Йорго Радов и Васил Левски седят на масата и спокойно вечерят, когато на портата чукат турски заптиета." С тези думи започва своя изумителен разказ 75-годишният Стефан Радов, наследник на опълченски род.

Достолепният възрастен мъж живее в прастара къща в село Самоводене, Великотърновско, където е намирал убежище Апостола, и пази родовия спомен за страшните, но славни времена. Той е праправнук на Йорго Радов. Историята на неговото семейство се преплита и с тази на Апостола на свободата, роден на 18 юли преди 184 г. в Карлово.

Съдбата на Васил Иванов Кунчев е да се превърне в символ на българския стремеж към свобода и да бъде "навсякъде гонен, всякъде приет", както пише Иван Вазов в своята "Епопея на забравените". Но неговата мисия би била невъзможна без хора като Йорго Радов от Самоводене. Домът на Йорго е винаги отворен за Апостола и той се отбива там заедно с верния си другар Матей Преображенски-Миткалато.

"Вечерта, когато турските заптиета чукат на вратата на Йорго, най-важно е било всички да запазят спокойствие и да се действа без никаква паника - разказва Стефан Радов драматичната история, предавана от поколение на поколение в неговия род. - Стопанката на къщата Маринка поглежда Левски и казва: Бързо в пещта." И слага капака.

През това време Йорго Радов отваря на турците. С изключително самообладание той кани заптиетата в къщата. За да направят проверката, за която са дошли. Важно е да се каже, че Йорго е заможен българин, бил е като кмет на селото. Има много добри връзки с пашата във Велико Търново. Това му позволява да играе умело двойна игра и често да разполага с предварителна информация за намеренията на османските власти. Омаяни от неговите приказки, заптиета не се бавят много в дома му. Проверката минава формално. Тръгват си и Левски излиза от своето укритие в пещта.

Това скривалище на Левски се оказва много умело изработено. Първо, пещта е била достатъчно голяма, за да може вътре да влезе човек с неговия ръст.

"В нашата къща се е готвело за много хора, включително и за емисари от революционния комитет - добавя Стефан Радов. - Комитите са пътували много из страната по дела, свързани с подготовката за въстание. В най-горната част на пещта е имало така нареченото "духло". Представлява нещо като тапа, която се слага и маха. Оттам е влизал въздух. Затова Апостола е можел да остане скрит там не само за няколко минути, а да издържи и цял час."

Благодарение на верните си комити в цялата страна Левски успява да си спечели сред турците прозвищата Джингиби (от турски Неуловимия - б.р) и Демона на империята. Неговото приятелство с патриота от Самоводене Йорго Радов започва още през 60-те години на XIX век.

"Йорго се кълне във вярност към мисията за освобождение на България от турско робство в присъствието на Левски и на Матей Преображенски през 1869 г. в Преображенския манастир - допълва Стефан Радов. - Тогава са били само те тримата. Година по-късно в Самоводене се създава революционен комитет, в който участват 74 човека по списък. Заклева ги поп Харитон. Клетвата се извършвала пред духовно лице със съответния църковен сан. Всички са били наясно, че предателството се наказва със смърт. Комитското сборище е било във воденица, собственост на Йорго Радов. Щабът се помещавал в неговата къща. Много неща в този дом са останали такива, каквито са били и в онези години. Тук се пази история и аз не искам да правя много промени. Не ми тежи да живея и без удобства, не ползвам дори и телефон. Но имам всичко, което за мен е важно и необходимо."

Къщата на Стефан Радов, приютявала Апостола на свободата, се намира на улица, която сега носи името на прапрадядо му Йорго Радов. Патриотът от Самоводене продължава мисията на Левски и след като Дякона е заловен и осъден на смърт от турците през 1873 г. Йорго и неговият син Димитър намират начин да осигурят барут от османските казарми и в къщата им се правят фишеци. Неведнъж тайната комитска организация оцелява на косъм след проверки в къщата на Радови. Но безупречната двойна игра на Йорго, който пред враговете се преструва на приятел на пашата и човек на падишаха, успява да спаси делото на бунтовниците. Най-страшно става след провала на Априлското въстание през 1876 г., когато всеки ден във Велико Търново се издигат бесилки за българите, дръзнали да поискат свободата си. Дори и тогава нито един от комитите в Самоводене не става предател. Йорго Радов загива в боевете на Шипка по време на руско-турската освободителна война. Синът му Димитър умира за родината при битките за Велико Търново. Но и днес на малката улица в село Самоводене техният дух продължава да живее. И така ще бъде, докато я има България.

Стамболов живее в дома на Радови

Стефан Стамболов оглавява революционната дейност след смъртта на Апостола на свободата Васил Левски и живее в къщата на Йорго Радов.

Именно там се взимат важни решения за въоръжената борба за свобода на България.

"Когато Стамболов пристига в Самоводене Йорго го посреща с леко недоверие, защото не очаква толкова младо, почти голобрадо момче, да се справи с такава важна мисия - разказва Стефан Радов. - Но много бързо става ясно, че Стамболов е готов да замести Левски. Йорго го приема в дома си, а Стамболов става много близък със сина му Димитър. Така борбата за освобождение в Самоводене продължава да се води и след гибелта на Левски."