Брутална декларация на "червените" фенове: Томаш циментира името си в ЦСКА
Срам и позор. Това са думите, които описват ЦСКА в спортно-технически план през изминалия сезон, а мачът в неделя беше само черешката върху тортата от екскременти, която ни беше поднесена от Филип Филипов, Александър Томаш и така нар. "футболисти", носещи червената фланелка на любимия ни клуб.
За първия вече сме говорили много и наистина няма какво по-лошо да кажем от вече казаното. В неделя обрахме и последните (засега) плодове от неможенето и аматьорщината на Пинокио, но в крайна сметка народът го е казал най-добре - не е луд този, който яде баницата, а онзи, който му я дава. Останалите изводи са ясни за всички ни.
От своя страна лицето Александър Томаш успя да циментира името си в историята като човек с огромно его, но с много, много малки възможности. Не се сещаме за важен и голям мач под негово ръководство, който да беше спечелен, а за сметка на това когато се дънеше, господинът го правеше тежко и звучно - "Славия", "Ботев" (Враца), "Крумовград", "Лефски", "Лудогорец", "Арда". За капак на всичко след като опропасти второ поредно участие на ЦСКА в Европа той не сметна за нужно дори да подаде оставката си, а предпочете да се позабавлява вчера в Пловдив на бенефиса на Мартин Камбуров ни лук ял, ни лук мирисал. И тъй като единственото почти, което успя да промълви пред събралите се журналисти в Кърджали, бе, че "сме опропастили всичко градено през сезона в два мача" искаме да му зададем един реторичен въпрос - какво изгради ти за тези 9 месеца начело на ЦСКА? Човек е толкова голям, колкото са големи постъпките и действията му, затова изводите колко точно е микроскопичен господин Томаш оставяме на вас.
И стигаме до обичайните заподозрени - сбирщината неудачници, наричащи себе си "футболисти на ЦСКА". Можем само да гадаем по какви стандарти и параметри са селектирани перлите в селекцията ни освен очевидно по критерия "висока заплата", но не би следвало да си Луис Енрике или Пеп Гуардиола за да прозреш, че Сейди Санянг би могъл (евентуално) да вкара дузпа само на ФИФА, а Джейсън Локило да надбяга с топка в крака единствено конус. Обидно е да коментираме дори понататък хора като Лапоухов, Бютучи и останалите второразрядни физкултурници, с които ЦСКА се напълни през последните години. Хора, които дори не направиха елементарно усилие да компенсират откровената си неспособност да играят професионален футбол с хъс, борбеност и себераздаване във всеки един мач. Хора, които нямат място в ЦСКА и се надяваме Радослав Златков да се е шегувал в твърдението си, че ще се опитаме да запазим "ключовите" си фигури с изтичащи договори...
Ясни и категорични сме, че в ЦСКА няма и не трябва да има място за подобна аматьорщина, а след като вече първите двама герои на тази публикация са далеч от любимия ни отбор, се надяваме ръководството и отговорните за процеса спортно-технически лица да свършат своята работа както трябва. Повече място за оправдания и време за компромиси няма!
