Тодор Неделев: Гледам всеки ден да се усмихвам след катастрофата, при която оцелях

Един от най-емблематичните футболисти на "Ботев" Пловдив в последното десетилетие Тодор Неделев се завърна за третия си престой в отбора след две години и половина в "Лудогорец". По този повод той говори пред Би Ти Ви:
"Завърнах се, защото този отбор ми липсваше. Нещата се случиха доста бързо и наистина съм много щастлив, че съм отново вкъщи. Доста години съм изкарал тук. Най-лесното нещо е - да се върна тук. Отново почувствах емоция и щастие", казва Неделев.
Тодор Неделев е благодарен на "Лудогорец" за подадената ръка преди 2 години, но има и моменти, които са му оставили горчивина.
"Не си го обяснявам това! Не съм очаквал толкова малко шанс да ми се дава в "Лудогорец". Дойде Петев, с него явно беше лично. Аз си обяснявам, че явно не ме е харесвал. В началото играех при него, после, за жалост се контузих, скъсах прасец, месец и половина не играх. Като се завърнах, с други очи гледаше на мен. Въобще не ме броеше за жив! Не ме взимаше в групите за Европа, за първенството. Когато говорих с него, казваше ми, че няма проблем, но не ме взимаше. Бях като дух за него. Не знаех каква е причината. Явно не ме е харесвал. Като си тръгна той, дойде Георги Дерменджиев. При него имах доста мачове. След това и него го изгониха и дойде Йовичевич.
Имал съм разговор с всички треньори. Всички казват, че много ме харесват, много добър футболист съм, но малко минути играя. Благодарен съм на клуба. Подаде ми ръка в тежък момент. Изключвам Ивайло Петев, но на другите треньори съм благодарен. От всеки съм научил по нещо", казва Неделев.
Неделев се връща и към момента, който го беляза завинаги - инцидентът в Грузия от юни 2022 г.! Тогава автобусът на националния отбор е въвлечен в катастрофа, след която Неделев е с фрактура на черепа и е необходимост от спешна, животоспасяваща операция.
"Аз не си спомням нищо! Голям шок беше за моите близки, за моите съотборници. Те го преживяха повече, отколкото аз. Събудих се в болницата и бях в кондиция да разбера как се е случило, кога, защо... Винаги ще съм благодарен на доктора, който ми спаси живота в Грузия!
Гледам всеки ден да се усмихвам, да съм позитивен, да бъда със семейството и тези моменти да останат завинаги в моето съзнание. Инцидентът... също ще остане, но гледам да е на по-заден план и да е с усмивка, че съм оживял след това и мога отново да играя футбол!", разсъждава той.