С твърда ръка пипа Александър Димитров

След оставката на Илиан Илиев кормилото на националния отбор поема човек, който познава почти всички от новото поколение "лъвове" - Александър Димитров. Досегашният селекционер на младежите U21 е пред най-голямото изпитание в кариерата си. Кой е строгият треньор, който не прощава предателства, изисква дисциплина и превърна юношеските гарнитури в едно голямо семейство? "България Днес" ви запознава с новия наставник на представителния ни тим.

Личната история, която беляза живота му

Александър Димитров е роден през 1976 г. в София и е юноша на ЦСКА. Като играч няма бляскава кариера - минава през "Янтра" (Габрово), "Беласица" (Петрич), "Академик" (София), а дори и екзотичния индонезийски "Персипура Джаяпура". Футболът винаги е бил съдбата му - макар и не като звезда на терена, а като човек, който ще остане до страничната линия.

Най-тежкият удар идва през януари 2021 г., когато внезапно губи баща си. "Видях колко ценен е човешкият живот. Затова пожелавам на всички хора да са здрави, продуктивни и да има повече уважение помежду ни", признава тогава в интервю. От този момент нататък думите "семейство" и "доверие" заемат централно място в живота му. Той започва да гледа на отбора си не просто като на група футболисти, а като на общност, в която трябва да има взаимно уважение и подкрепа.

Треньор без компромиси

Философията на Димитров е проста и сурова: който не е честен и дисциплиниран, няма място в състава. "Има играчи, които са добри, но не са хора. Те няма как да са в моя отбор", отсича категорично той. За него характерът е толкова важен, колкото и техниката.

Димитров залага на индивидуалния подход - към едни подхожда с твърда ръка, към други с повече разбиране, но винаги е открит: "На всеки казвам в очите това, което е". Това печели уважението на младите, които го приемат не само като треньор, а като човек, който ги подготвя за живота. Мнозина от тях го наричат "втори баща".

Димитров съзнателно пази отбора си от външни влияния. "До младежкия национален отбор досег няма абсолютно никой, никой не влияе на моя избор на играчи", казва той. Така изгражда капсулирана среда, в която царят доверие и колективен дух. Именно в тази атмосфера футболистите често надскачат възможностите си и постигат резултати, които изненадват съперници и фенове.

Уроци от провали

Кариерата му не минава без удари. Най-болезненият е през 2016 г., когато поема "Берое". Обявява, че ще си тръгне, ако не класира отбора за Европа - и го прави, след като феновете го освиркват. По-късно признава: "Яд ме е, че напуснах заради няколко семкаджии". Това е урокът, който го калява - никога повече да не се поддава на натиск отвън.

Подобни ситуации се повтарят и при младежите. Два пъти България U21 е на косъм от Евро - през 2021 и 2023 г. , но шансът ни обръща гръб. Вместо да посочва виновници, Димитров поема отговорност и защитава играчите си: "Грешки на растежа са това". Така им вдъхва увереност и им показва, че провалът може да е стъпка напред, стига да се учиш от него.

Успехите с младежите

Макар без голямо класиране, успехите му с юношите и младежите не могат да се отрекат. Той класира България U19 на Евро 2014 в Унгария - първо участие след дълга пауза. Година по-късно води и U17 на финалите в България. От 2018 г. поема младежкия национален отбор (U21), където вече над пет години гради новото поколение.

Под негово ръководство България U21 играе по-смело и офанзивно, често с престижни резултати срещу по-класни съперници. Той е треньорът, дал път на футболисти като Валентин Антов, Доминик Янков и Даниел Наумов - днес ключови фигури в мъжкия национален тим.

"Класирахме се с атакуваща игра и надиграване. Няма да променяме този стил", обича да казва той. За него най-голямото постижение е не толкова в таблиците, а в това, че е изградил поколение, което вече носи тежестта на националната фланелка.

Мненията са разделени

Димитров е човек, който разделя футболна България. Поддръжниците му виждат в него модерно мислене, твърда ръка и вярност към младите. Те са убедени, че познаването на това поколение е най-голямото му оръжие, защото ще осигури приемственост в националния отбор.

Критиците напомнят, че той няма успехи на клубно ниво и че балансът му при младежите е скромен. За тях назначението му е "удобно решение" на БФС, а не стратегически избор. Въпросът, който стои, е дали ще успее да убеди скептиците със своите действия на терена.

Отвореният финал

Днес Александър Димитров е на прага на най-голямото предизвикателство - селекционер на България. Неговият живот вече е белязан от болката по баща му, от уроците на провалите и от радостта да види свои играчи да стават мъже на терена.

Ще успее ли "строгият баща" на младите "лъвове" да преобрази и мъжете? Или ще изгори под тежестта на очакванията? Отговорът предстои. Засега едно е сигурно - националният отбор има нужда от промяна, а Александър Димитров е готов да опита.