Хубчев с изповед за смъртта на Димитър Пенев: Без него нямаше да ни има

Българският футбол загуби един от най-великите си символи. Димитър Пенев, Стратега от Мировяне и човекът, който изведе националния ни отбор до четвърто място в света на Мондиал'94, почина на 80 години и остави след себе си празнина, която не може да бъде запълнена.

Минути след новината, в ефира на Би Ти Ви, Петър Хубчев - един от най-емблематичните защитници от легендарния тим на САЩ'94, по-късно и селекционер на националния отбор и треньор на "Левски", проговори от Германия, където се възстановява от коварна болест. Вестта го достига внезапно, а реакцията му е сурова и истинска:

"За мен това е огромна загуба".

Той не крие, че успехите на "Пеневата чета" са имали едно начало, едно ядро и едно име:

"За мен той е най-голямата причина за успехите, които сме постигнали. Благодарение на него беше всичко".

Поколения фенове го помнят с крилатите му фрази и тактическа мисъл, но играчите от онзи отбор го помнят с нещо далеч по-важно - човешкия му подход.

"Неговото голямо предимство беше човещината. Човекът Димитър Пенев - както в живота, така и в треньорската работа".

Хубчев разкрива, че Пенев е имал рядък талант - да обединява хора, характери и дори непримирими съперничества:

"Той ни обединяваше и ни впечатляваше със своите човешки качества".

Когато отборът е трябвало да бъде критикуван, Пенев никога не е избирал острия тон, а точно обратното:

„Никога не обиждаше и не критикуваше директно. Ако имаше забележка, я поднасяше дори под формата на шега. Ние го разбирахме".

Защото Пенев не е бил треньорът, който се налага със страх, а човекът, който се налага с доверие и психология. И Хубчев признава, че именно това е било тайното оръжие на Стратега, дори преди той самият да осъзнае колко е важно:

"80% от работата на треньора е психология."

Пенев не е имал нужда от дълги речи, за да вдъхновява. Той е говорил кратко, ясно, човешки и точно в целта:

"По най-елементарния начин ни караше да даваме всичко от себе си", разказва Хубчев.

Но най-силният спомен на Хубчев не е победа, не е гол, не е медал. Това е моментът, в който един отбор, сринат от тежка загуба, е трябвало да повярва, че чудото още е възможно. И именно Пенев е обърнал посоката:

"Сещам се за загубата от Нигерия с 0:3 в САЩ - как реагира той и как ни накара да повярваме, че нищо не е загубено и може да се промени".

Понякога дисциплината в отбора е изглеждала хаотична, подготовката - лежерна, а медийните атаки - безмилостни. Но Пенев е знаел как да работи с големи характери, без да ги пречупва: "Почти всички играехме в чужбина. Не беше никак лесно да се работи с толкова големи имена, но той го правеше с лекота", разкрива още Петър Хубчев.

И може би точно защото е разбирал хората, е печелил и трибуните - всички, без значение от цветовете на клубните им пристрастия:

"Признателността и уважението към него бяха навсякъде. Нямаше Левски, нямаше ЦСКА - навсякъде го аплодираха",  допълва още Хубчев.