78-годишната фенка леля Петранка прави ритуали за успех на "Лудогорец"

Преди първия съдийски сигнал на всеки мач в Разград се случва нещо, което не фигурира в протоколите, но вече е част от ДНК-то на клуба. На терена лети китка здравец, а след нея – капки светена вода. Авторът на ритуала е 78-годишната леля Петранка – жената, която феновете на Лудогорец смятат за талисман.

От около десет години тя не пропуска мач – нито в българското първенство, нито в Европа. А фактите са впечатляващи: 14 поредни шампионски титли и редовно участие в европейските турнири. Суеверие или не – ритуалът съвпада със златната ера на „орлите".

Леля Петранка беше на трибуните и при четвъртфинала за Купата на България срещу Левски, спечелен с 1:0. „Магията" отново проработи, но самата тя държи да е ясна: „Това е подкрепа. Ако не могат да играят, и кошница със здравец да изрина, няма да стане".

Футболът за нея е страст, но и място за уважение. Петранка не крие, че я дразнят обидите от противникови агитки. „Феърплей трябва да има. Не е нормално това, което се вика от трибуните, нито начинът, по който се оставят стадионите след мач", казва тя.

Идеята за ритуала се ражда по време на пътуванията ѝ из манастирите на Балканите. „Реших, че мога да помогна по мой начин – със светена вода и здравец. И странното е, че нашите винаги бият", усмихва се тя. Феновете я познават, посрещат я и дори ѝ помагат – здравецът често стига до терена с помощта на момчетата от първите редове.

Леля Петранка не подмина и една от най-болезнените теми в родния футбол – състоянието на терените, което доведе до публичния спор между собственика на Лудогорец Кирил Домусчиев и президента на БФС Георги Иванов.

„Гледаш как играят на нива и ти става мъчно. Тези футболисти струват много пари, но най-вече са хора", казва тя и припомня тежките контузии на Антон Недялков и Бернард Текпетей.

За леля Петранка футболът не е само резултат. Той е грижа, уважение и вяра – понякога в отбора, понякога в ритуала, но винаги в това, че „момчетата" трябва да бъдат пазени. А здравецът? Той е просто знак, че някой от трибуните мисли за тях.