Помощникът на Пената - Красимир Борисов: Тръгнах от сгурията и станах европейски шампион!

Отборът на България до 19 години триумфира с трофея на първенството в Германия през 1969 г.

В поредицата на "България Днес" - "Тайните на футбола" читателите се срещат с някои от най-големите ни спортисти, които разкриват историята на любимата игра зад кулисите на сухата статистика и общоизвестните факти.

През годините в нашата рубрика гостуват незабравими личности като Александър Шаламанов, Спиро Дебърски, Тодор Барзов Георги Лепоев - Стар Гошо.

Днес пред читателите е легендата Красимир Борисов, бивш футболист от златните години на "Локомотив" (София) и "Левски". Като треньор Краси Борисов си запазва място в историята и като дългогодишен помощник на Димитър Пенев, с когото изведоха България до бронзовите медали на Световното първенство в САЩ през 1994 г.

Красимир Борисов разказа за футболната си кариера и пътя от тренировки на сгурия до европейската титла с младежкия национален отбор и сблъсъците с най-големите имена в българския футбол.

"Започнах да играя футбол през 1958 година в "Локомотив" (София), връща лентата Краси Борисов. - Тогава първо ни учеха на основните неща Ц вътрешни и външни удари, как да овладяваме топката с колене, на гърди... Всички важни елементи, без които няма как да станеш футболист, това е азбуката на играта. Така трябва и днес да се учат малките деца Ц първо техника, после всичко останало."

Тренировъчните условия в края на 50-те са далеч по-тежки от съвременните, но пък се раждат много таланти, жадни за футбол.

"Стадионът, на който тренирахме, беше до бившия ТЕЦ "Сталин" - разказва Борисов. - Теренът беше от сгурия. Събличахме се в три стари товарни вагони. Отвън имаше само една чешма. Като се ожулиш на сгурията, там се миеш. Зимата почти не тренирахме, особено децата. После школата се премести до друг завод, където условията бяха малко по-добри Ц пак имаше сгурен терен, но беше по-подредено."

Борисов е категоричен, че още от ранните си години е бил част от силни и състави. Бъдещият наставник на героите от САЩ постига футболни успехи още като като младеж.

"Където и да съм играл, винаги съм бил първи - казва без излишна скромност Борисов. - С "Локомотив" станахме републикански шампиони при децата. После играхме в Елитната юношеска група до 16 години и я спечелихме. Винаги играехме мачовете си преди мъжкия отбор на "Локо" това беше голяма мотивация за нас."

Сред най-ярките моменти в кариерата на Красимир Борисов е триумфът с младежкия национален отбор, който става европейски шампион в Германска демократична република (ГДР) през 1969 г.

"С националния отбор до 19 години спечелихме европейската титла през май 1969 година - разказва Борисов. - Това беше огромен успех. Само месец по-късно направихме почетна обиколка на препълнения стадион "Васил Левски" преди мача България - Полша и показахме трофея. В този отбор играех заедно с футболисти като Павел Панов, Георги Денев, Стефан Първанов, Иван Симеонов, Тодор Георгиев, Дамян Георгиев, Мишо Михайлов, Георги Тодоров... Почти всички тогава играхме в "А" група, въпреки че бяхме едва на 18-19 години."

Голямата крачка към мъжкия футбол е направена, когато Красимир Борисов е извикан в първия отбор на столичните "железничари". Изправя се на терена и срещу звездата на "Левски" Георги Аспарухов.

Повратен момент се оказва обединяването на "Славия" и "Локомотив" в един клуб - ЖСК "Славия" с решение на държавното ръководство. Това решение се оказва неблагоприятно за Красимир Борисов и куп други футболисти.

"След това обединение от двата отбора бяха избрани по 11 футболисти за новия състав - разказва Борисов. - Извикаха мен и още няколко момчета и ни казаха, че няма да разчитат на нас. След това футболисти от различни столични отбори се събрахме в "Академик". Играхме за Купата на България, но "Левски" ни отстрани след победа с 3:1 на стадион "Раковски". Доколкото си спомням, и трите гола тогава ги вкара Гунди."

В онези години много футболисти са принудени да сложат край на кариерата си заради тежки контузии. Често не става въпрос за липса на качества или желание, а за момент, в който тялото вече не позволява да се играе на високо ниво. Малко от тях успяват да се завърнат след тежка травма, но един от тях е Красимир Борисов.

"На един лагер в Кюстендил скъсах менискус по време на тренировка и не играх осем месеца - споделя Борисов. - След това се върнах на терена в отбора на "Локомотив", който пак беше станал отделен клуб. В "Надежда" играх още три години, след което облякох екипа на "Левски".

Но тази травма от Кюстендил ме мъчи и до днес. И сега си накуцвам, защото ме е страх да не се стигне до нова операция."

Борисов съжалява, че след преминаването си на "Герена" не може да бъде съотборник с големия Гунди. Георги Аспарухов и Никола Котков загиват в автомобилна катастрофа край прохода Витиня на 30 юни 1971 г. и до днес остават непрежалими за футболна България. Остават ярка част от историята на любимата игра, която "България Днес" ще продължи да разказва на читателите.