Магическият халф Красимир Балъков на 60: От гумените цървули до върховете на футбола

Съдбата го свързва с Трифон Иванов още от детските години

Красимир Балъков на 60!

Времето лети, нали? Бала навършва 60 години на 29 март, извоювал си репутацията на една от най-ярките фигури в историята на българския футбол. Признат е от всички специалисти и любители на играта за един от най-великите полузащитници в националния ни отбор за всички времена.

Футболният път на Балъков започва от родния "Етър" във Велико Търново. Огромният талант на Бала скоро го отвежда в португалския гранд "Спортинг" (Лисабон), където през 1992 г. е обявен за най-добър футболист в местната Суперлиг. Името на Краси Балъков остава завинаги вписано в световната футболна история с легендарното американско лято през 1994 г., когато той е един от основните двигатели за спечелването на бронзови медали на Световното първенство и заслужено е избран в идеалния отбор на Мондиала. В клубната си кариера Бала се превръща в легенда и за германския "Щутгарт" и е един от най-високоплатените и ценени играчи в Бундеслигата през 90-те.

Красимир Балъков е коронясан за Футболист №1 на България през 1995 г. и 1997 г. Ето какво споделя Бала пред репортери на "България Днес" за своето знаменито приятелство с друг велик играч от четвъртите в света. Историята е публикувана в единствената биография на Туньо: "Трифон Иванов - Железния" на издателство "Труд".

Кристиан ИВАНОВ

Красимир Балъков и Трифон Иванов започват своя футболен път в спортното училище на Велико Търново, където треньор е Васил Матев. Матев пое по своя небесен път в края на миналата година, но футболното му наследство остава безсмъртно.

През 70-те сред малчуганите на треньора Васил Матев има и други момчета, които след години ще играят голям футбол. При него първите си уроци за великата игра получават Илиян Киряков и Цанко Цветанов, други двама от четвъртите в света. 

"С Трифон сме заедно още от спортното училище в Търново - разказва Красимир Балъков. - Той е с една година по-голям от мен, но играехме в един отбор. По-добрите момчета от моя набор бяхме викани в състава на батковците. С Трифчо бързо се сближихме. Той имаше различен, екстравагантен характер. Дори главата му беше уникална. На темето си имаше три върха. Това го видяхме, когато го остригаха за първи път в спортното. Нормалният човек има един връх на главата, а той - три. Явно още от малък си е орисан с тази цифра. В най-славните си години като футболист беше с номер 3 на фланелката. Спомням си, че когато Матев ни стопяваше от тренировки, Трифчо се опитваше да се скатава. Още от малък си пробваше късмета с нарушаването на правилата. Затова Матев винаги го караше да прави повече упражнения от нас. Ако ние направим десет отскока, на Трифон се полагаха двадесет. Тренировките бяха тежки, но това ни закали. Зимните лагери във Вонеща вода ще ги помня цял живот. Студ, сняг до коленете, а ние тичаме за издръжливост. Матев кара след нас с колата. Когато няма възможност да шофира, защото даже и москвичът му буксува в преспите, ни пуска да тичаме сами. И ние бягаме. Тичаме до хоризонта и обратно, обути с черни гумени цървули и вълнените чорапи, дето бабите ни ги плетяха. Първо върху босия крак обуваш найлон, после вълнения чорап и отгоре слагаш още един найлон. Всичко наоколо е побеляло от сняг, Матев ни води до един баир, а нагоре по стръмното е гъста гора. Указанието е ясно: "Изкачвате се до билото и се връщате обратно". По-съвестните отиваме до крайната точка, но някои стигат до средата на трасето и чакат. После се прибират обратно с цялата група. Трифон обичаше да казва: "Аз мога, ако искам". Имаше специфично разбиране за футбола", разказва Краси. 

Не след дълго усилията на младите футболисти от "Етър" започват да се отплащат. Красимир Балъков и Трифон Иванов печелят сребърни медали от републиканското първенство в тяхната възрастова група през 1979 г. Това са и първите отличия, окачени на вратовете на младите таланти. Историята след това е известна на целия футболен свят. Трифон си отива от нашия свят едва на 50 години през 2016 г., но и той, и Краси Балъков продължават да бъдат българският пример, че пътят към големите мечти остава завинаги отворен за смелите!