"Левски" чака титла след 17 години суша. А как е в Европа?

От 50-те години на болка в "Челси" до 33-годишния глад на "Наполи" - най-шумните паузи без титла при грандовете

"Левски" е на крачка от титлата в Първа лига и ако не изпусне огромния си аванс, ще сложи край на една от най-дългите шампионски суши в новата история на българския футбол. Но колко голяма всъщност е тази пауза на фона на европейските колоси? Специално за читателите на "България Днес" връщаме лентата назад към най-известните големи чакания за титла в Европа - и как все пак са били прекъснати.

"Левски" - 17 години чакане

Ако "сините" довършат сезона като шампиони, ще прекъснат суша от 17 години без титла, защото последният им триумф е от сезон 2008/09. Тогава "Левски" взе 26-ата си титла след 1:1 с "Миньор" (Пк), а в течение на сезона смени Велислав Вуцов с Емил Велев, под чието ръководство стигна до върха. Оттогава насам на "Герена" минаха много треньори, много грешни рестарти, финансова криза и разочарования. В същото време "Лудогорец" превзе българския футбол и превърна чакането на "Левски" в още по-болезнено. Затова, ако титлата сега дойде, тя няма да е просто поредна, а край на близо 17 календарни години футболна суша.

"Челси" - 50 години до Моуриньо

В Англия най-шумният пример остава "Челси". Лондончани станаха шампиони през 2005 г., а това беше първата им титла от 50 години. Последният им триумф преди сушата е още през 1955-а, когато клубът печели под ръководството на Тед Дрейк. Половин век по-късно чакането приключва с гръм и трясък с Жозе Моуриньо. Именно португалецът не просто донесе трофея, а промени манталитета на клуба и постави основите на новата велика ера на "Стамфорд Бридж".

"Ливърпул" - 30 години между Далглиш и Клоп

При "Ливърпул" говорим за една от най-емблематичните титулни суши в модерния футбол. "Червените" чакаха 30 години, преди отново да станат шампиони през 2020-а. Предишната титла беше през 1990 г. под ръководството на Кени Далглиш. Човекът, който най-сетне върна върха на "Анфийлд", беше Юрген Клоп. Затова и тази титла тежеше толкова много - тя не беше просто край на едно чакане, а изчистване на цяло поколение болка, пропуснати шансове и подигравки по адрес на един от най-големите клубове в света.

"Наполи" - 33 години след Марадона

В Италия няма по-емоционален пример от "Наполи". Неаполитанците чакаха 33 години, преди отново да спечелят Скудетото през 2023 г. Последната титла преди това беше през 1990-а, когато отборът на Алберто Бигон и великия Диего Марадона се качи на върха. Точно затова триумфът на Лучано Спалети през 2023-та беше толкова специален. Той не просто донесе шампионска титла, а върна Неапол към една изгубена футболна идентичност, която десетилетия наред се свързваше с Марадона и никой друг.

"Атлетико" - 18 години до Симеоне

В Испания най-силният паралел е "Атлетико" (Мадрид). "Дюшекчиите" прекъснаха пауза от 18 години, когато станаха шампиони през 2014-а. Последният им триумф преди това беше в сезон 1995/96, когато отборът на Радомир Антич направи дубъл. След това дойде дълъг период, в който "Реал" и "Барселона" задушиха почти всички останали. Именно затова титлата на Диего Симеоне през 2014 г., изтръгната с 1:1 на "Камп Ноу", се прие като удар по испанския дуопол и като едно от най-големите шампионски постижения на века в Ла Лига.

ПСЖ - 19 години между Артур Жорже и Анчелоти

Преди катарските милиони да превърнат ПСЖ в хегемон, парижани също имаха своя тежък период. Титлата през 2013 г. беше първа за клуба от 19 години. Предишният шампионски сезон беше 1993/94, когато начело беше Артур Жорже. През 2013-а чакането приключи с Карло Анчелоти. Победата с 1:0 над "Лион" тогава не просто върна ПСЖ на върха, а беляза старта на новата катарска ера. В нея клубът започна да мисли вече не само за Франция, а и за европейско величие.

"Олимпик" (М) - 18 години и завръщане на самочувствието

"Олимпик" (Марсилия) също чака дълго, преди да се върне на трона. Южняците станаха шампиони през 2010 г., а това беше първата им титла от 18 години. Човекът, който прекъсна сушата, беше Дидие Дешан. Още в първия си сезон върна клуба там, където феновете му винаги смятат, че трябва да бъде. Този успех беше важен не само заради годините без титла, а и защото възстанови авторитета на "Олимпик" след дълъг период на нестабилност, нерви и чувство, че клубът живее повече от миналото си, отколкото от настоящето.

"Щутгарт" - 15 години и титла на младостта

В Германия чудесен пример е "Щутгарт". През 2007 г. швабите станаха шампиони за първи път от 15 години, а начело на отбора беше Армин Фех. Предишната титла беше от 1992-ра, когато треньор беше Кристоф Даум. Затова и успехът през 2007-а се помни толкова силно. Той дойде с много млади играчи, силен финален спринт и усещане, че "Щутгарт" е надхитрил по-богатите и по-шумни конкуренти. Това беше шампионска титла, в която имаше и талант, и характер, и елемент на приказка.

"Борусия" (Дортмунд) - 9 години до Клоп

При "Борусия" (Дортмунд) чакането не беше толкова дълго като при другите, но пак беше достатъчно болезнено за мащаба на клуба. "Жълто-черните" вдигнаха титлата през 2011-а, а предишният им триумф беше през 2002 г. под ръководството на Матиас Замер. Девет години по-късно на сцената вече беше Юрген Клоп, който не просто прекъсна сушата, а започна да гради един от най-ярките проекти в европейския футбол. Именно затова титлата от 2011-а беше толкова важна - тя не беше единичен проблясък, а начало на нова силна епоха в Дортмунд.

Къде е "Левски" в тази компания?

При очертаващата се титла за "сините" тяхната пауза без триумф ще бъде по-къса от огромните суши на "Челси" (50 години), "Наполи" (33) и "Ливърпул" (30), но ще бъде сравнима и дори по-дълга от тези на ПСЖ (19), "Атлетико" и "Олимпик" (по 18), "Щутгарт" (15) и "Борусия" (9). С други думи - възможният триумф на "Левски" няма да е просто поредна титла, а истински край на една дълга и тежка клубна епоха.