Емил Велев, извел "Левски" до титла, пред "България Днес": Не е имало "проклятие на Кокала"

*Отново съм щастлив, както тогава

*Имаше президенти парашутисти, по политическо направление

*Клубът трябва да си създава футболистите

Кой е той

Емил Велев започва да играе в юношеския отбор на "Левски". Става шампион на България през 1984, 1985 и 1988 г. и носител на Купата на България през 1982 и 1984 г. През своята кариера изиграва 176 мача за "сините" в първенството и 34 мача за Купата на България, в които вкарва общо 30 гола. Играе също така и в Израел за отборите на "Апоел" (Рамат Ган), "Макаби" (Ирона) и "Макаби" (Джафа).

През 2002 г. става помощник-треньор на "Левски", а шест години по-късно е назначен за старши треньор на отбора, след като Велислав Вуцов е уволнен. През сезон 2008/09 записва баланс от 21 победи, 6 равни и 2 загуби в "А" група и извежда "Левски" до шампионската титла.

- Честита титла, г-н Велев! Официално вече сте предпоследният треньор, правил "Левски" шампион. Как се чувствате?

-Крайно време беше! След 17 години! Нормално, същата емоция изпитвам. Тогава като действащ треньор на отбора. Сега пак се радвам, защото съм си фен на "Левски".

- Имаше някои фенове, които през всичките тези години казваха, че е имало "проклятието на Кокала". Имаше ли такова нещо?

- Не, те си го измислиха. Ей така някакво нещо отнякъде дойде и това е. Едва ли някой може да вярва, че през всичките години да не съм искал "Левски" да става шампион. Няма такова нещо!

- Какво недостигаше на "Левски" да стане шампион толкова дълго време и като отбор, и като клуб?

- Много комплексни са нещата. За тоя дълъг период, как да кажа, кога и защо бяха спуснати всичките президенти, разни по политическо направление, като почнеш Спас Русев, Иво Тонев, Васил Божков, кой ли не. Спуснати парашутисти. Така че те нещата постепенно си отиваха надолу. Никаква организация, нищо. Докато не дойде Наско Сираков, за да въведе ред там, каквото трябва да се случи. Публиката си е на мястото, защото тя винаги си подкрепя отбора.

- Как го виждате сегашния "Левски"? Имаше някои критики към треньора Хулио Веласкес в началото.

- Не съм имал критики. В рамките на шегата за Палма де Майорка казах нещо, за шезлонгите. Добре, че дойде добър специалист, добър треньор и сега има всичко. А и съдбата помогна. Все пак да не забравяме как се разви първенството. "Лудогорец" са трагично слаби. Другите отбори да не ги споменявам. А "Левски" стана шампион - това са фактите, нали? Някои критикуват, че не сме победили "Лудогорец", какво значи без да си победил "Лудогорец"? Важното е, че си станал шампион.

Единствено ме беше яд, когато ЦСКА ни бият, защото това е дербито на България. Те са много по-слаби от нас. 

- Отдавна има приказка, че който от двата отбора е по-слаб в момента, той побеждава. Дори и при легендарната победа със 7:2. Така ли е?

- Точно така. Но и за двата отбора загубата в дербито е особено болезнена, защото зарядът в този мач винаги и бил различен.

- Как виждате бъдещето на този отбор, предвид че все пак ще играем и квалификации за Шампионска лига?

- След като дойде, новият собственик обеща да направи стадион, да направи още по-добър отбор, който да е конкурентоспособен в европейските турнири. Аз така ги виждам нещата, дано всичко това се случи.

- Затова са необходимо да се инвестират доста пари. Не говорим само за стадиона, но и футболисти ще са нужни?

- За мен трябва да се създадат футболистите в школата на "Левски" и да се тръгне оттам. По-важното е това да стане. Вярно е, че е дълъг процес, отнема много години, но трябва да се започна отнякъде. Ако го бяхме започнали преди 17 години, сега това щеше да е факт. Трябва да има тенденция да се налагат футболисти от школата, които са по-качествени, да им се дава шанс. Така бяхме и ние, нашето поколение. Но оттогава минаха много години.