Парите подпалиха футболната власт

Кризата около Инфантино събуди спомените за най-големите афери, разтърсили играта

Само дни след края на най-доходоносното световно първенство в историята ФИФА беше разтърсена от най-тежката управленска криза след падението на Сеп Блатер. Президентът Джани Инфантино беше принуден да оттегли план за създаването на компания на стойност около 20 млрд. долара. Тя трябваше да поеме търговската дейност около световните първенства и останалите турнири на ФИФА. До 20 процента от дружеството щяха да бъдат продадени на частни инвеститори срещу повече от 4 млрд. долара. Идеята предизвика бунт сред континенталните футболни централи, заплахи за бойкот и оставки в обкръжението на швейцареца. "България Днес" припомня най-големите скандали, разтърсили футболната власт и променили спорта завинаги.

Инфантино продаваше парче от Мондиала

Планът, който разклати трона на Джани Инфантино, предвиждаше създаването на ново дружество под контрола на ФИФА, което да управлява телевизионните права, спонсорските договори, билетите и други доходоносни дейности около турнирите на централата. Компанията беше оценявана на около 20 млрд. долара, а продажбата на до 20 процента от нея на частни инвеститори трябваше да донесе приблизително 4,2 млрд. долара. Инфантино представяше проекта като възможност националните федерации да получават повече средства, но противниците му видяха опит най-ценната собственост на световния футбол да бъде превърната в инвестиционен продукт. Най-големият проблем беше липсата на прозрачност. Представители на континенталните централи заявиха, че са научили важни подробности от медиите, а проектът не е бил обсъден пълноценно дори със Съвета на ФИФА. УЕФА поведе открития бунт. Европейските федерации обсъждаха бойкот на турнирите на ФИФА, ако предложението бъде прокарано. КОНКАКАФ и Азиатската футболна конфедерация също се обявиха срещу начина, по който е подготвена сделката. Старшият съветник на Инфантино Карлос Кордейро подаде оставка. Критиките прераснаха в открито недоверие към президента. Само няколко дни след избухването на войната Инфантино оттегли проекта. Отстъплението не потуши пожара. Вече се говори за сериозен негов съперник на следващите президентски избори и за възможен край на управлението му.

$200 млн. рушвети събориха Блатер

Най-голямото земетресение в историята на ФИФА започва рано сутринта на 27 май 2015 г. в луксозния хотел "Баур ау Лак" в Цюрих. Швейцарската полиция влиза в сградата и арестува седем високопоставени футболни ръководители по искане на американските власти. Сред тях има действащи и бивши вицепрезиденти на ФИФА и ръководители на континентални федерации. Някои от задържаните са изведени от хотела, прикрити с чаршафи, докато пред входа вече чакат телевизионни камери. Кадрите се превръщат в символ на най-голямото падение във футболната власт. Първоначалният обвинителен акт обхваща девет чиновници и петима представители на спортни маркетингови компании. Американското правосъдие описва схеми за подкупи, пране на пари и продажба на телевизионни и търговски права, действали в продължение на повече от две десетилетия. Разследването постепенно се разраства и достига до над 50 обвинени физически и юридически лица от повече от 20 държави. Според прокуратурата футболни ръководители са поискали или получили над 200 млн. долара подкупи и незаконни плащания. Само два дни след първите арести Сеп Блатер е преизбран за президент на ФИФА. Четири дни по-късно обявява, че ще освободи поста, който заема от 1998 г. Самият Блатер не е обвинен в американското дело. Краят му настъпва след отделен скандал около плащане на 2 млн. швейцарски франка към тогавашния президент на УЕФА Мишел Платини. Двамата обясняват, че сумата е закъсняло възнаграждение за консултантска работа, извършена от французина години по-рано. Етичната комисия на ФИФА ги отстранява от футбола и така унищожава плановете на Платини да наследи Блатер. По-късно двамата са оправдани от швейцарския съд по наказателното дело, но властта и репутацията им вече са разрушени.

Суперлигата умря за 48 часа

На 18 април 2021 г. дванадесет от най-богатите европейски клуба обявяват създаването на собствен турнир - Европейската Суперлига. В проекта влизат английските "Манчестър Юнайтед", "Манчестър Сити", "Ливърпул", "Арсенал", "Челси" и "Тотнъм", испанските "Реал" (Мадрид), "Барселона" и "Атлетико" (Мадрид), както и италианските "Ювентус", "Интер" и "Милан". Основателите трябва да имат практически гарантирано участие независимо от представянето си в националните първенства. Така богатите клубове щяха да си осигурят постоянни приходи, без да поемат риска да останат извън най-доходоносния турнир. Идеята предизвиква ярост. Хиляди фенове излизат на протести, футболисти и треньори се обявяват срещу решенията на собствените си ръководства, а правителства заплашват да променят законите, за да спрат проекта.

ФИФА и УЕФА предупреждават участниците, че могат да бъдат извадени от останалите състезания. Обсъжда се дори забрана техни играчи да участват за националните си отбори. Само около 48 часа след обявяването шестте английски клуба напускат Суперлигата. След тях се оттеглят и повечето останали основатели. Турнирът се срива, преди да е изигран дори един мач. Случаят продължава в съдебните зали. През 2023 г. Съдът на Европейския съюз постановява, че тогавашните правила, чрез които ФИФА и УЕФА одобряват или забраняват нови турнири, не са достатъчно ясни, прозрачни и обективни.

"Калчополи" прати "Ювентус" в Серия "Б"

През 2006 г. италианският футбол е разтърсен от записи на разговори между клубни ръководители и хора, свързани с назначаването на съдиите. В центъра на аферата "Калчополи" е директорът на "Ювентус" Лучано Моджи. Торинският гранд е изхвърлен в Серия "Б" и лишен от две шампионски титли. Наказания получават още "Милан", "Фиорентина", "Лацио" и "Реджина", а Моджи е отстранен доживотно от футбола. Скандалът избухва точно когато Италия празнува световната титла и показва колко опасно е, когато влиятелни ръководители се опитват да контролират не само мачовете, но и цялата система.

Подкуп погребва европейския шампион

През 1993 г. хора, свързани с "Олимпик" (Марсилия), предлагат пари на футболисти на "Валансиен", за да не играят с пълни сили в мач от френското първенство. Целта е звездите от Марсилия да останат свежи преди финала в Шампионската лига срещу "Милан". "Олимпик" печели европейския трофей, който не му е отнет, но е лишен от титлата на Франция, няма право да защитава купата си и впоследствие е изпратен във втора дивизия. Президентът Бернар Тапи получава присъда затвор, а клубът преминава от историческия връх до позорно падение само за няколко месеца.

Сянката над Русия и Катар

През 2010 г. ФИФА предоставя домакинствата на световните първенства през 2018 и 2022 г. съответно на Русия и Катар. Решенията веднага пораждат подозрения за тайни договорки и купуване на гласове. Американският прокурор Майкъл Гарсия подготвя мащабен доклад, но ФИФА първоначално публикува само резюме, което той определя като неточно. През 2020 г. американската прокуратура включва в обвинителен акт твърдения за предложени или платени подкупи във връзка с избора. Русия и Катар отричат обвиненията, а турнирите се провеждат по план. Съмненията около начина, по който са спечелили домакинствата, остават една от най-тежките сенки над ФИФА.