Националът Симеон Славчев пред "България Днес": Болката стана мой приятел!

Кой е той?

Симеон Славчев е роден на 25 септември 1993 г. в София и играе като полузащитник. Има 25 мача за националния отбор на България. Прави големия си пробив с "Литекс", а след силния сезон 2013/14 преминава в португалския гранд "Спортинг" (Лисабон). В кариерата си носи още екипите на "Болтън", "Аполон" (Лимасол), "Лехия" (Гданск), "Карабах", "Левски" и "Локомотив" (София).

След близо двегодишна битка с тежка контузия Славчев започна нов етап във футболния си път с "Миньор" (Перник), където вече отбеляза и първия си гол. Специално за читателите на "България Днес" халфът говори за тежкия период извън терена, завръщането си във футбола, годините в чужбина и хората, оставили най-силен отпечатък върху кариерата му.

- Симеон, как се чувстваш след контузията? Готов ли си отново за игра след близо две години прекъсване?

- Има още време, докато се възстановя изцяло и физически навляза в оптимална форма. Тези две години са страшно много за един спортист. За човек, който обича това, което прави, и то му е професия. Пропуснах много - мачове, тренировки, подготовки, емоции, адреналин. Сега съм много щастлив, защото съм в процес на връщане към оптимална форма. Основният ми приоритет беше отново да играя футбол. Защото през тези две години имаше моменти, в които можеше да прекратя кариерата си... В крайна сметка съм тук, подготвям се и се надявам занапред да нямам такива тежки проблеми.

- Как един футболист преживява толкова дълъг период извън терена?

- За тези две години минах през много фази. Депресии, неизвестност дали изобщо ще мога да играя отново и да бъда активен футболист. Беше доста тежко. Животът е една игра, която трябва да играеш, и не трябва да съжаляваш за нищо. Един много ценен съвет, който и аз съм получил, е да не се правят компромиси. Защото компромисът е краткият път към провала. Този живот е, за да се живее, да се забавляваш, да играеш. За тези две години приех болката, живея с нея и тя стана мой приятел.

- Вече си футболист на "Миньор" (Перник). Бързо ли се разбрахте с клуба и кое натежа най-много при решението ти?

- Много бързо се разбрахме. Условията, които имах, бяха съобразени със състоянието ми - да не се избързва след контузията и да не се правят компромиси със здравето. Това, че съм с отбора, не означаваше, че съм готов на сто процента да играя веднага. Не можех да дам гаранция кога ще бъда напълно готов. С тренировките започнах да се чувствам добре. По-бързо от очакваното станах част от състава и вече взех участие в два мача. Колкото за самия клуб "Миньор", мога да кажа, че Перник е футболен град, има хубав стадион и подкрепата на привържениците също натежа в избора ми. Харесва ми, че има кауза и конкретна цел - завръщане във Втора лига. Не исках да бъда в обстановка, в която не се бориш за нищо. Виждам колко голямо вълнение има в града и сред запалянковците. Те подкрепят отбора силно и това със сигурност допринася да бъда тук. Надявам се да бъда полезен и да ги радвам с играта си.

- Отбеляза и първия си гол с екипа на "Миньор" срещу "Пирин" (Разлог). Какво беше усещането отново да изпиташ подобна емоция?

- След всичко, което претърпях, това беше невероятен бонус за мен. Приех го привидно спокойно, но вътрешно изпитвах огромно удовлетворение. Головете никога не са ми били голяма цел, но когато си на терена и отбележиш, адреналинът е огромен. Беше много приятно и вечерта след мача бях доста превъзбуден. Това беше дългоочакван момент. Не гледам прекалено далеч в бъдещето. Нямам цел да вкарам 10, 20 или 30 гола. Приоритетът ми е да бъда здрав и отново да изпитвам удоволствие от футбола, както на тренировките, така и в мачовете. Головете са част от играта и бях много щастлив след последния мач.

- Каква е атмосферата в "Миньор" и готов ли е отборът за бързо завръщане във Втора лига?

- Това са малко по-сложни и организационни въпроси. Имаше смяна на ръководството, а когато се прави нов отбор, трябва да има търпение. Мисля обаче, че всички предпоставки са налице. Привържениците са зад отбора, клубът функционира и има много добри футболисти. Нека преди всичко всички бъдем здрави. Като футболист не искам да гледам прекалено напред. Ако се раздаваме във всеки мач, побеждаваме и радваме хората, целта ще бъде постигната. Оценки могат да се дават по-нататък. В момента има нови футболисти, нов треньор и ново ръководство. Нужно е време всичко да се напасне, но предпоставките са налице.

- Играл си дълго време в чужбина. Как се стигна до големия ти трансфер от "Литекс" в "Спортинг" (Лисабон)?

- Това беше доста отдавна. Бях млад и тепърва навлизах в професионалния футбол с "Литекс". Треньорите ми, собственикът Гриша Ганчев и целият клуб заставаха зад младите футболисти и ни помагаха. Те ти дават сцената, а ти се забавляваш на терена и след това се отблагодаряваш с трансфер. От гледна точка на клуба това носи и средства, но и самочувствие. Удовлетворение, че си изградил човек, който е нямал нищо и изведнъж стига до такава голяма сцена. За мен беше мечта да играя на такива стадиони и пред толкова много хора. За съжаление нещата не се развиха така, че да остана и да оставя своя отпечатък в "Спортинг". Бях много млад, реалностите бяха различни и нямах късмета да бъда достатъчно здрав по време на престоя си там. Въпреки това беше невероятно преживяване. Видях много, научих много, щастлив съм и не съжалявам за нищо.

- Къде в чужбина срещна най-високото ниво по отношение на тренировки и организация?

- Много силно впечатление са ми оставили "Карабах" и "Болтън". Когато отидеш в Азербайджан, може би първоначално си мислиш, че няма да е толкова професионално и нивото няма да бъде толкова високо, но в "Карабах" всичко беше изпипано до последния детайл. Направиха ми впечатление тренировъчният процес, масажистите, възстановяването, начинът на работа, трансферната политика и поставянето на дългосрочни цели. В Англия пък говорим за инфраструктура, стадиони, треньори, футболисти и начин на работа. Там е най-високото ниво. Въпреки че не бях във Висшата лига, а в Чемпиъншип, от гледна точка на професионализма разлика почти няма.

- Ако можеше да вземеш нещо от футбола в чужбина и да го пренесеш у нас, какво би било?

- Не мога да посоча само едно, защото са много неща. Терени, стадиони, тренировъчни бази - това в България все още е кът. "Лудогорец" разполага с такива условия от много години, в "Литекс" също ги имахме. ЦСКА в момента строи нов стадион. Това е нещо, от което целият български футбол би имал полза. Другото е манталитетът. Бил съм в Полша, където много ценят полските футболисти. Дават им много повече картбланш, доверие и подкрепа, отколкото ние даваме на българските играчи. Тук понякога величаем чуждестранните футболисти много повече от българите.

- Кой треньор е оказал най-голямо влияние върху начина, по който разбираш футбола?

- Христо Стоичков. Той остави отпечатък върху мен още когато бях млад и винаги ще съм му благодарен. Благодарение на него до голяма степен мога да кажа, че съм това, което съм. В по-младите ми години много важни бяха и Петко Петков и Евгени Колев. След това в професионалния футбол съм работил с много добри треньори, от които съм научил много. Жорже Жезуш също ми даде страшно много от тънкостите на футбола. Много детайли съм научил и от Петър Хубчев. Допада ми и Станислав Генчев, с когото сме били и съотборници.

- Ако можеше да се върнеш към деня, в който за първи път замина за чужбина, какъв съвет би дал на младия Симеон Славчев?

- Да се забавлява повече. Когато заминах в чужбина, приемах всичко на всяка цена - трябваше да се покажа, трябваше да успея.

Трудностите там до известна степен отнеха от същността ми. Фокусирах се прекалено много върху това защо не играя, защо съм контузен, как ще се върна. Това бяха все притеснения, които ми тежаха. Ако тогава бях успял да погледна малко по-отгоре на нещата и да се наслаждавам повече, според мен всичко щеше да се случва по-лесно и по-плавно.

- И за финал - какво би казал на феновете на "Миньор"?

- Да подкрепят отбора, а ние ще се постараем с хубава игра и добри резултати да ги радваме. Виждам, че те наистина умеят да подкрепят и да създават атмосфера. Надявам се да им се отблагодарим с хубав футбол и много голове.