Футболната легенда Михаил Вълчев на 70: Марадона не ми даде фланелка, исках да мушна топката между краката му
- Врачка ми позна, че ще вкарам на "Щутгарт", щом стана, сълзите ми потекоха
- Внуците ми са закърмени със спорта
- Иван Вуцов ме махна от националния
- Избрах Гърция пред Белгия зарази бузукито
Своя 70-годишен юбилей празнува днес Михаил Вълчев - един от най-добрите голмайстори на "Левски" за всички времена със 109 попадения в 177 мача. Със синия екип футболистът става 2 пъти шампион на България, 2 пъти печели купата на страната и веднъж на съветската армия. Като треньор най-големият му успех е спечелването на Купата на България през 1998 г., когато "Левски" разгромява вечния съперник ЦСКА с 5:0. Пред "България Днес" Вълчев прави равносметка на живота и кариерата си.
- Г-н Вълчев, чувствате ли се успял човек, постигнахте ли това, за което сте мечтали?
- Като малък мечтаех да стана футболист. Смятам, че кариерата ми беше добра, доста голове съм вкарал, радвал съм много фенове. Създадох хубаво семейство, с моята съпруга Пени сме заедно вече 47 години, тя се грижи за семейството. Имаме дъщеря Николета. Тя и зетят Николай са учители по физическо възпитание. Дариха ни с две прекрасни внучета. Естествено, в живота не може всичко да е розово, има и тъга. Като направя равносметка, хубавите неща са повече от лошите.
- Внуците ще ви наследят ли в спорта?
- Големият внук - Марто, е футболист на ЦСКА 1948. Малката се казва Микаела, на 7 годинки е, тренира баскетбол. Как да не се радвам, когато се прибере и ми каже: "Дяде, вкарах три коша". Всички сме закърмени със спорта. Съпругата ми е републикански шампион в ски алпийски дисциплини. Би трябвало и малките да станат добри спортисти.
- Съжалявате ли за нещо?
- Като футболист можеше да играя малко повече в националния отбор. Записах само 14 мача за България, макар че бяха срещу силни противници като Бразилия, Аржентина, Белгия... Но и това, което съм постигнал, не е малко.
- Тежат ли ви тези 70 години?
- Като че ли, доста са си. Чувствам се малко поостарял, в едно ежедневие - пиеш кафе с приятели, после гледаш филми, мачове. Като по-млад имаше повече сбирки, смях, сега тези моменти са по-малко. Живея си в Самоков, на спокойствие. Като трябва да пътувам към София, треска ме тресе в тая шумотевица. Навремето там нямаше толкова коли и задръствания, а сега просто си изхабяваш нервната система.
- Какво беше детството ви?
- Роден съм в градчето Дългопол, Варненско, но израснах в Сливен. Там съм играл във всички детско-юношески формации. Бях на 11 години, когато вкарах 12 гола и за първи път писаха за мен във вестник "Сливенско дело", беше голяма радост. Преди казармата бях приет във ВИФ и поради това не ме оставиха в мъжкия отбор. Изпратиха ме да служа в Триъгълника на смъртта, както се говореше тогава за Болярово, Елховско. Там ме видяха на малки вратички, че нещо мога с топката, и ме взеха в окръжната група. Даже после мислех да се отказвам от футбола, но моята съпруга каза: "Отивай!", когато ме поканиха в "Академик" (Сф). Там ми потръгнаха нещата. Вкарах 26 гола още първия сезон, а във втория завършихме четвърти в "А" група. Догодина клубът става на 80 години, бих се включил, ако се организира някакво честване. Дано пак да се възроди отборът до високо ниво.
- Как се стигна до трансфера ви в "Левски"?
- Алдев и бат' Кирил Ивков ме уговаряха да отида в отбора. Тогава имах предложение и от "Славия", даваха ми по-голям апартамент. Но аз, естествено, избрах "Левски". В състава ме наложи тогавашният треньор Бобата Жечев, Бог да го прости. Още първата година станах голмайстор. Играех с много добри състезатели като Гибона, Сираков, Руси Гочев, Кокала, Емо Спасов, да не пропусна някого. Най-добре се разбирахме с Пламен Цветов, с когото 11 години играхме заедно в "Левски" и след това в гръцкия "Докса" (Драма). Освен това съм кум на съотборника ми Пепи Петров.
- Каква беше тайната на вашия успех - талант или повече труд?
- В по-голям процент това да успяваш във футбола е генетично заложено, трябва да имаш вроден нюх за вкарване на голове. Естествено, нужно е и да се трудиш, за да развиеш качества като пласиране, комбинации, бързо мислене и обработване на топката, стрелба.
- Помните ли финала за Купата срещу ЦСКА, в който бележите две попадения?
- Беше един от последните ми мачове с "Левски" през пролетта на 1986-а. Излязох, вкарах им два, като за последно, да не би някой да вземе да ме забрави бързо след това. Победихме с 2:1 и вдигнахме трофея. След като ЦСКА се води за вечен съперник, ясно е, че успехите над тях са по-сладки. Те също тогава имаха много силен отбор с известни футболисти като Георги Славков, Любо Пенев, Костадинов.
- Ставате герой в паметните мачове с "Щутгарт". Разкажете някои по-интересни моменти.
- Тогава треньор беше Васил Методиев-Шпайдела. Той реши тактически да не започва с централен нападател на гостуването в Германия и влязох в игра чак през второто полувреме. Вкарах им веднага гол за 1:1. Тук на Националния стадион по същия начин. Незабравим за мен остава моментът, когато отбелязах на "Щутгарт" пред 70 хиляди зрители. Сълзите ми потекоха, а предполагам, че също така и на феновете на стадиона и пред телевизорите. Интересното е, че преди мача ходих при една жена, която гледа на карти. Тя ми каза: "Ама ти пак няма да започнеш мача, но ще вкараш гол". "Не се излагай, титуляр ще съм този път", й отвърнах и не й повярвах, но стана точно така. Явно понякога на картите може да се вярва.
- Вие ли научихте гърците на футбол след трансфера в южната ни съседка?
- Сега гръцкият футбол е на по-високо ниво. Тогава не беше толкова техничен, колкото агресивен, дори брутално груб. До централния нападател винаги имаше някой залепен, който да те рита. Трудно се играеше с гръцки отбори. Хората обаче си обичаха футбола тогава, ходеха доста фенове по стадионите. Мен чак на 30 години ме пуснаха от "Левски" да отида в "Докса" (Драма). Преди това мениджър беше подготвил всички документи за трансфер в Белгия, но за по-сигурно избрах тук наблизо, в Гърция. Не съжалявам, тъй като добрите моменти са свързани и с неща извън терена като бузуки веселби (смее се). Още на първия полусезон бях голмайстор в местното първенство. Имаше един гръцки национал, легенда на "Олимпиакос" - Анастопулос, който се бореше с мен за титулярното място. Каза тогава пред вестниците: "Аз от този българин не мога да спя".
- Кои мачове с националния тим няма да забравите никога?
- Разбира се, турнетата в Бразилия и Аржентина, макар да се водеха приятелски мачове. Атанас Пържелов събра сборен отбор. Бразилия със Зико и Сократес ни биха 3:0. Срещу аржентинците дадох много хубав пас на Стойчо Младенов, той вкара и поведохме в още в началото. След това ни обърнаха 2:1 след неправилно изпълнен фал от Пасарела. По време на мача опитах да прекарам топката между краката на Марадона. Той ме погледна такъв учуден, какво ли си вика: "тоя пък за какъв ме има". Е, не ми се получи. Много е нисък и няма голям разкрач, за да мине топката. Даже отидох след мача при него да си сменим фланелките, Марадона не ми я даде. Тогава размених екипа с Алберто Тарантини.
- Кое беше най-силното ви представяне?
- След мача с Белгия легендарният им треньор Ги Тис каза за мен: "Това момче може всичко". Играх много добре срещу техния защитник Ерик Герец, луд го направих, той ме поздрави след това. Впоследствие треньор на националния стана Иван Вуцов и ме освободи, имал си свои виждания.
- Бихте ЦСКА с 5:0 навръх 50-годишния им юбилей. Вече като треньор на "сините", как се стигна до този разгром?
- Наследих поста от Стефан Грозданов и стигнахме до този финал за Купата. Аз обичах офанзивния футбол. Поведохме чрез Кайзера, който пуснах като защитник, но той се включваше и напред. Те удариха греда и можеше да се получи обрат, но след като падна вторият гол на Кривия, вече нямаха шанс. С голямо желание играеха футболистите ни, създаваха положения, вкарваха - Дончо Донев, Гонзо също се разписаха. Ламята си вкара автогол.
Очаквайте следващата седмица втората част от интервюто с Михаил Вълчев на страниците на вестник "България Днес"!