Реклама
https://www.bgdnes.bg/index.php/bulgaria/article/23865180 www.bgdnes.bg

ИНТЕРВЮ! Главният хореограф на Народния театър Росен Михайлов: Танцът у нас остава невидим

Росен Михайлов е хореограф, режисьор и продуцент с над 30 години международен опит. Специализирал в Лондон, Берлин, Цюрих и Ню Йорк, като е реализирал десетки проекти за танцови и театрални компании в Европа и Азия. В момента е главен хореограф на Народния театър "Иван Вазов" и председател на Гилдията за съвременни изпълнителски изкуства към Съюза на артистите в България. Създател е на наградите ИМПУЛС, отличаващи най-значимите постижения в класическия и съвременния танц.

- Г-н Михайлов, на 15 ноември в Народния театър ще бъдат отличени най-добрите в българския танц. Разкажете повече за това събитие.

Реклама

- На 15 ноември ще бъдат връчени годишните танцови награди на професионалната танцова общност за постижения в класическия и съвременния танц в България. Инициативата има шестгодишна история, тя започна малко като приключение в края на COVID кризата. Тогава някак усетихме, че хората имат нужда от стимулиране, особено след като бяхме принудени за известно време да спрем почти всичко. И за пръв път през 2021 г. връчихме наградите.

- Трудно ли беше началото?

- В началото всичко беше на доброволни начала, без помпозна церемония. Тогава отличията бяха за две поредни години - 2019-а и 2020-а. Причините за това бяха две. Първо, че изданието беше пилотно, и второ, че предвид тежките две години около COVID кризата не се бяха случили много културни събития, особено в танца. За второто се оказа, че не е точно така и имаше над 100 премиерни заглавия за този период.

- Според вас колко популярни са танците у нас?

- Времето показва, че танцът, особено в България, продължава хем да го има, хем да го няма. Имаме постижения и извън България, танцовите артисти са много конвертируеми, но като че ли танцът е невидим за генералната публика.

- Как си обяснявате това разминаване?

- Една от главните причини е, че танцовите артисти са доста тихи и мълчаливи. Свикнали са да се изразяват без думи, както на сцената, така и в социалния живот. Не са хора, които артикулират проблемите си, а и също така не са хора, които търсят внимание чрез някакви гръмки изявления. Друга причина е чисто институционална. В България на танца все още генерално се гледа като на по-малкия брат на музиката, на театъра и на други видове изкуство. А вече са изминали около 100 години, откакто се появяват първите модерни танцови артисти. Танцът се е еманципирал и е намерил своето равноправно място до всички други сценични жанрове - музика, театър, дори и киното. България е може би единствената държава, в която няма държавна трупа, която се занимава само с танци. Всички балетни трупи, които съществуват, са част от оперните театри и също нямат своята самостоятелност. Те са част от по-големи структури и в този смисъл танца хем го има, хем го няма. Затова казвам, че е диаболично съществуването му. Също така ние нямаме сцена, била тя дори много малка, която да представя единствено танц. Танцът почти навсякъде е като гост. А през 2029 г. ще се навърши точно един век от първите професионални танцови опити.

- Не е ли парадоксално танцът да присъства исторически в живота ни, а в наши дни да живеем дори с известно пренебрежение към това изкуство?

- Ако отворим този разговор за въобще културологичното значение на танца, можем да кажем, че е едно от първите реално създадени изкуства. Още преди праисторическите хора да овладеят словото, звука, а да не говорим за писмеността като начин на изразяване, те са използвали телесния си език. Използвали са танца както във всекидневието си, така и в моментите, в които са искали да се докоснат до нещо по-висше или са искали да омилостивят божество, както и да се помолят за вода. Същото се отнася и за българина. В своите празници е имал танците си, които не ги наричам хора, защото хоро е точно определен тип танц. Но те така са се изразявали и са използвали музика и движение, за да празнуват.

Реклама

- Няма как да не ви попитам какво ви е мнението за хорото, което се играе край Народния театър и предизвика недоволство, че музиката и шумът пречат на представленията в салона?

- Ще кажа нещо, от което може би много хора ще се обидят. Но думите ми не са към хората, които го правят, а към институциите, които са се провалили. Провалили са се в това да упражнят определен контрол, ако нещо не е законно и не е по надлежния ред одобрено. Не разбирам защо институциите се правят на слепи и защо прехвърлят конфликта между онези, които се събират там, и другите, които работят в Народния театър. Някой в институциите трябва да си свърши работата и да даде определен стандарт и протокол как да се случва това. Или ако това е невъзможно, просто да влязат в правомощията си и да направят така, че хорото да не се случва.

- Ще раздавате отличия за класически и съвременни танци, но можете ли да обясните на читателите каква е разликата между двата стила?

- Класическият танц е балетът, това е класическото наследство, при което в края на XIX и началото на XX век с настъпване на модернизма танцовите артисти започват да търсят различна естетика. Така на границата между двата века започва да се ражда модерният танц, по-късно превърнал се в съвременен танц. Съвременният танц е една много по-свободна, флуидна и често трудна за дефиниране форма на танц, в която може да бъде видяно наистина голямо разнообразие от движенчески практики и стилови особености. В същото време класическият танц има своя строг канон, свързан е с определен начин, по който телата се изразяват. Това е общо взето разделителната линия между двете форми. Но така или иначе вече над половин век от конкуриращи се два клона на танцовото изкуство те са се превърнали в два клона, които взаимно се обогатяват. Отдавна класическите театри и класическите балетни трупи по света имат в репертоара си не само големите класически заглавия, а и спектакли, които са плод на съвременни хореографи.

- Кое е най-голямото предизвикателство пред танцьора?

- Танцът не е нещо леко, макар често хората да си мислят обратното. Понякога използвам една метафора, че ако в спорта натоварването е голямо, спортистът може да покаже колко му е трудно. Докато танцьорът не може да го покаже на сцената. Той трябва да развълнува публиката, без да я занимава с това, че в момента извършва върховни физически усилия. Ако гледаш някого на сцената, който танцува, и смяташ, че ти само трябва да станеш и да направиш същото, това е най-високото отличие за танцовия артист. Защото прави всичко да изглежда лесно, като нещо, което просто се случва.

Отличават победители в 9 категории

Най-добрите в българския танц ще бъдат отличени на 15 ноември в Народния театър. Отличителното е, че самите професионалисти номинират и избират най-добрите сред своите колеги. Традиционно участват 70-ина представители на танцовата общност от цялата страна - изпълнители, хореографи, критици и мениджъри. Отличията се присъждат в девет основни категории, както и специална награда за цялостен принос.

Четете още

Жаклин Даскалова: Вървя право към това, от което ме е страх

Жаклин Даскалова: Вървя право към това, от което ме е страх

Актьорът Георги Мамалев: Мечтая си политиците да спрат да лъжат и крадат

Актьорът Георги Мамалев: Мечтая си политиците да спрат да лъжат и крадат

Диана Добрева: Иска ми се да сме "народът на Вазов" и да го обичаме така, както той

Диана Добрева: Иска ми се да сме "народът на Вазов" и да го обичаме така, както той

Мария Каварджикова след дни на 70 години: Не харесвам да съм известна!

Мария Каварджикова след дни на 70 години: Не харесвам да съм известна!

Реклама
Реклама
Реклама