Григор Пърличев пръв превежда "Илиада" на български език

Григор Пърличев е една от най-ярките личности на Възраждането в Македония. Неговият живот и дело са оставили незаличими исторически следи.

Пърличев е един от най-дейните участници в борбите за въвеждане на български език в училищата и черквите в Охрид през 60-те години на XIX век. Преди да изиграе ключовата си роля като водач на българското движение срещу гърцизма в града, печели конкурса за гръцка поезия на Атинския университет с поемата си "Сердарят" (1860 г.). Автор е на ценна автобиография, една от най-ранните в българската литература, както и на първия превод (частично запазен) на Омировата "Илиада" на български език.

Получил образование в Атинският университет, докоснал се до античната сила на гръцката култура и окичен с лавров венец за поетичното му достижение с поемата му, българинът дори е сравняван с Омир.

Григор е роден на 18 януари 1830 или 1831 г. в Охрид като четвърто дете и трети син в семейството на шивача Ставри Пърличев и Мария Гьокова, които (по думите на Пърличев) били "родители доста бедни, но честни". Баща му умира, когато Пърличев е на шест месеца и грижата за семейството се поема от дядо му.

Пърличев е четиригодишен, когато дядо му почва да го учи да чете с помощта на стар гръцки буквар. Продължава обучението си на гръцки в местното училище (по това време в охридските училища не се преподава на български). Преди Пърличев да навърши десет години, умират и дядо му, и по-възрастният му брат. Преди смъртта си дядото на Пърличев заръчва на майка му да продължи да праща Григор на училище. Григор се отличава като добър ученик по гръцки език. Дава частни уроци и прави преписи на гръцки ръкописи, за да изкара пари. Известно време му преподава и Димитър Миладинов, който по време на учителстването си в Охрид е и наемател в къщата на Пърличеви.

През 1849 година заминава за Атина, за да учи медицина, но науката не стига до сърцето му и повече време отделя в писането на стихове. Година по-късно се завръща в Македония, тъй като няма финансова възможност да продължи образованието си.

През 1860 г. младият поет постига един от най-големите литературни успехи на своето време, като печели първа награда в престижния поетичен конкурс в Атина. Неговата поема "Сердарят" (наричана още "Войводата") е посветена на народния герой Кузман Капитан от Охридския край и впечатлява журито и предизвиква възторжени отзиви в гръцката преса.

Критиците определят произведението като истински шедьовър, сравнявайки таланта на Пърличев с този на великия скулптор Фидий. В публикации от онова време "Сердарят" е наречен "произведение на чудотворно длето", а всеки негов стих - "чист бисер". Освен паричната награда от конкурса поетът получава и 60 лири от големия благодетел Евангелис Заппа - бъдещия инициатор на възраждането на Олимпийските игри. Гръцкият крал Отон също оценява дарбата му, като му отпуска месечна стипендия от 35 драхми, от която Пърличев впоследствие отказва да се възползва.

По това време в Атина Пърличев е известен под името Григорис Ставридис - името, с което е записан в университета. Литературният му триумф скоро е помрачен от разкриването на неговия български произход. След като става ясно, че няма намерение да се откаже от своята народностна принадлежност в полза на елинизма, повечето му атински приятели се дистанцират от него. Единствен сред близките му остава Яким Сапунджиев.

Най-острият му критик става професор Орфанидес - един от неуспелите участници в поетическия конкурс. В публикации в гръцката преса той атакува Пърличев заради произхода му, определяйки го като човек с "долен племенен произход" и обвинявайки го, че защитава руските интереси срещу панелинизма. Нападките са пряко свързани с разгарящата се по това време борба на българите за църковна независимост.

Пърличев не остава безучастен. В свои публикации, отпечатани в гръцките вестници през май и юни 1860 г., той категорично отхвърля обвиненията, че е проводник на руска пропаганда. Поетът защитава правото си да се самоопределя като българин и настоява, че стремежът към национално достойнство и духовна независимост не е проява на враждебност към гръцкия народ, а естествено право на всеки народ.

"Да, българин съм, дори варварин, ако искаш. Но тоя варварин... без труд те би - тебе, стария поет. Сега перчи се, колкото щеш, че си от Смирна, т.е. съотечественик на Хомер", пише Пърличев.

В началото на 1862 г. Пърличев разбира за смъртта на братя Миладинови, вероятно отровени от фанариотите в затвора в Цариград, и решава да се върне в Охрид с думите "или да гина, или да отмъстя за Миладинови".

В Охрид продължава подетата от Димитър Миладинов борба против гръцкото духовенство и за въвеждане на български език в училището и в черквата. От 1862 г. е учител по гръцки в града и един от организаторите на движението за "побългаряване", по собствените му думи, на града и околните селища. Първото му слово на български език е "Чувай ся себе си". Произнесено е на годишните изпити през 1866 г. и отпечатано в цариградския вестник "Время".

В началото на ноември 1868 г. със съгласието на охридчани заменя гръцкия език с български в училищата и в черквите. По донос на владиката Мелетий Преспански и Охридски на 27 ноември същата година е арестуван и хвърлен в охридската тъмница, по-късно - откаран в дебърския затвор. Към средата на януари 1869 г. е освободен за кратко благодарение на застъпничеството на охридчани, които подкупват местните турски власти, и се завръща в Охрид. На 20 януари отново е задържан, този път в дебърската митрополия, и е окончателно освободен през април същата година след допълнителен подкуп. След завръщането на Пърличев в Охрид в училищата отново е въведен българският език.

"Когато към средата на априлия върнах се в Охрид, майка не ме позна: бех станал много здрав и двойно по-пълен, отколкото прежде бех. Извъргнахме елинский язик, когото беха пак възцарили във времето на мъките ни. Въведохме българский. Се появи ново мнение, ново стремление, нов живот. Антонаки умре от яда. Изгнахме Мелетия. Жнахме онова, что беше отдавна сеяно. За кратко време от гонителите ни ни един не остана жив: всите погинаха почти същевременно, както Пенелопините обръчници, на които ориснината беше обрекла да гинат всички в един ден. Правдата възтържествова. Победата беше съвършена", казва Пърличев.

През 1871 г. получава покана от цариградското списание "Читалище" да направи първия превод на Омировата "Илиада" на български. Пърличев приема поканата и в изданието са публикувани първа песен и част от втора песен. 15 години по-късно казва за себе си: "Бях, както и днес още съм, слаб в българския език".

Пърличев проявява изключителна смелост, за да се изправи срещу могъществото на гърцизма. Сънародникът ни е от малцината прозрели голямата заплаха от загуба на идентичност, пред която са били изправени неговите сънародници. Съдбовният му избор да опази майчиния си език, вместо да бере плодовете на своето образование, получено с цената на огромни лишения, го изпраща по трънливия път на житейските несгоди, но същевременно му отрежда място в пантеона на най-достойните исторически личности.