Панарет Рашев завещава хиляди левове за училища и книги

Панарет Рашев е един от големите дарители за насърчаване на развитието на българската просвета и култура.

Митрополитът дарява десет хиляди австрийски жълтици на Търновската община за откриване на българско духовно училище в Лясковския манастир, поддържа ученици и студенти, както и дарява книги на училища.

Панарет Рашев е роден през 1808 г. във Велико Търново в заможно и влиятелно семейство. Светското му име е посочвано като Панайот (Петър) Пенчев Иванов (Йоаниди) Рашев. Още от младини той получава образование, което далеч надхвърля обичайното за българин от онова време. Учи в престижния лицей "Св. Сава" в Букурещ, а впоследствие продължава образованието си в Атина и Париж.

Този път го превръща не просто в образован духовник, а в човек, който познава европейската култура и политическия живот на епохата.

През 1838 г. Панарет Рашев е придворен учител в Букурещ. Две години по-късно се завръща в родния си град, където преподава в гръцкото училище. По-късно работи и в Цариград. През 1845 г. приема духовен сан и постъпва на служба към Цариградската патриаршия. Издига се в църковната йерархия и през 1854 г. става митрополит на Погонианската епархия със средище Букурещ.

Тъкмо тук започва една от най-интересните страници в биографията му.

Панарет първоначално е част от църковната система на Вселенската патриаршия, но постепенно застава на страната на българското църковно-национално движение. След скъсването си с Патриаршията той се обявява за български духовник и се включва в борбата за самостоятелна българска църква. Така неговият личен път се оказва преплетен с един от най-важните процеси на Възраждането - борбата за независима българска църковна институция.

Панарет Рашев не е еднозначна фигура дори за своите съвременници. Духовникът е свързан с умереното крило на българската емиграция и с Българската добродетелна дружина, което го поставя в конфликт с революционното течение.

Добродетелната дружина е обществено-политическа, подчертано русофилска организация на замогнали се български емигранти, на север от река Дунав - главно в Румъния и Русия. Добродетелната дружина съществува под различни наименования в периода 1853-1897 г., с различна степен на политическа активност. Основатели, ръководители и идеолози на Добродетелната дружина в най-активния й период са братята Евлоги и Христо Георгиеви.

Христо Ботев и други представители на радикалната българска емиграция критикуват остро Панарет. В революционната преса Рашев е обект на нападки и карикатури. Това показва колко сложен е общественият живот на българската емиграция през XIX век. За едни Панарет е авторитетен духовник и благотворител, за други - представител на по-консервативния кръг около Добродетелната дружина.

Именно в този контекст се появява и връзката му с Христо Ботев.

Панарет Рашев е вуйчо на Венета - бъдещата съпруга на Христо Ботев. Когато Венета напуска първия си съпруг и заминава за Румъния, тя се установява при своя вуйчо в Букурещ. Тъкмо в дома на Панарет се пресичат пътищата на Венета и Христо. Историята е особено любопитна, защото Ботев сам е сред критиците на Панарет. Въпреки това именно в дома на митрополита се оказва жената, която по-късно ще стане съпруга на поета и революционер.

Най-трайното наследство на Панарет Рашев не е свързано само с църковната политика. Духовникът е сред значимите дарители на българската просвета и култура. Още приживе предоставя 10 000 австрийски жълтици на Търновската община за откриване на българско духовно училище в Петропавловския манастир край Лясковец.

Голямата част от благотворителното му дело е свързана с неговото завещание. През юли 1886 г. Рашев изготвя завещанието си в Българското дипломатическо агентство в Букурещ. След смъртта му то става основа за създаването на фондове, носещи неговото име.

На търновските начални училища са предназначени 50 000 лева, а значителни средства са оставени и за църковни и просветни цели. От имуществото му е създаден и фонд "Митрополит Панарет Рашев", който впоследствие подпомага образованието и издаването на български книги.

Десетилетия след смъртта му името му продължава да присъства в българския просветен живот. Например през 1912 г. средства от фонд "Панарет Рашев" са използвани за издаването на трудове, посветени на Търновския митрополит Иларион Макариополски.

Митрополит Панарет остава в Букурещ до смъртта си на 21 март 1887 г. Тленните му останки са пренесени в Търново и погребани в преддверието на църквата "Св. св. Константин и Елена". Носител е на ордените "Света Ана" II степен и "Свети Александър" II степен.

Митрополитските одежди сакос, омофор, набедреник, владишки жезъл, дикири, трикири, два потира и възглавница с ордени, принадлежали на Панарет Рашев, могат да се видят днес в зала "Църковни борби" на музей "Възраждане и Учредително събрание" във Велико Търново.

Богослужебните одежди са сърмотъкани, обшити с бисери и камъни. Владишкият жезъл е от сребро с позлата. Тялото представлява осемстенна призма. Разделено е на четири части от малки сферични позлатени орнаменти. Долната част има конусовиден позлатен завършек. Горният край е оформен от двойка обемно отлети, позлатени лежащи дракони с обърнати назад глави.

Малките настолни свещници дикирите и трикирите са от сребро. Използвали са от архиерея по време на богослужението. С тях епископът благославя богомолците и евангелието. За по-голяма тържественост дикирите и трикирите са украсени и с цветни ленти.

В колекцията на музея са още потир от сребро с позлата и гравирана украса и надписи, ордените "Свети Александър", II степен знак, руски орден (знак) "Св. Владимир" III ст. и сръбски орден Таковски кръст III ст.

Част от архивите му се съхраняват във фонд щ8 на Българския исторически архив в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий".

Историята на Панарет Рашев е история за човек, който се движи между различни светове - между България и Румъния, между православната църковна йерархия и националното движение, между умерените възрожденски среди и революционната емиграция. Той не е революционер като Ботев, нито е просветител от типа на Петър Берон или Неофит Рилски. Неговото оръжие е друго - образованието, църковният авторитет и богатството, насочено към обществена полза.

Може би именно затова името му днес е по-малко познато. Панарет Рашев не оставя зад себе си легенда за сражение или революционен подвиг. Оставя нещо по-тихо, но също толкова важно - училища, книги, дарения и фондове, които продължават да работят за българското образование и култура години след неговата смърт.