Гана Найденова - учителката, извезала "Свобода или смърт"

Историята на една малко позната възрожденка, която започва живота си като бедно сопотско момиче, става учителка в Клисура, полага клетва пред революционния комитет, през април 1876 г. се оказва в центъра на един от най-драматичните епизоди на Априлското въстание

Когато говорим за жените на Априлското въстание, името на Райна Княгиня почти неизбежно е първото, което изниква в съзнанието. Но историята на българската революционна епоха пази имената и на други жени, чийто живот е не по-малко драматичен. Сред тях е Гана Найденова - учителката от Сопот, превърнала се в една от активните участнички във въстаническата подготовка в Клисура.

Храбрата българка не просто помага на въстаниците, а полага клетва пред революционния комитет, дава собствени средства и материали за делото, работи по въстаническото знаме, шие дрехи за участниците и в решителните дни се оказва непосредствено до хората, които защитават Клисура. След разгрома на въстанието бяга през Балкана към Копривщица, без храна и пари, докато родният й град е обхванат от пожар.

Споменът за нея е запазен благодарение най-вече на един изключително ценен документ - нейната собствена автобиография:

"Гана Найденова от г. Сопот. Родена от православни родители в 1851 година, образована до 1-ий клас. Понеже мащехата ми майка не искаше да ме гледа за своя дъщеря, пожелах да отида в калугерките, ако и да нямаме никоя сродница. Баща ми не ми даваше да остана за калугерка, трябвало хромите да се калугерят. Аз побягнах, отидох при г-жа София, при която имаше и други момичета. Учих една година наустница, псалтир и др., което трябва да знай калугерка. После баща ми каза: дето си ходила досега, там иди отсега да те хранят и обличат... В това време беше дошла в Сопот г-жа Кина от Търново, първа ръкоделна учителка. Реших да отида при нея. Тя, като добра и милостива, прие ме. С благодарение седях 2 г., слугувах и се учех да шия дрехи. Вечер, като седяхме, все народни песни пеяхме: "Не плачи, майко, не тъжи защо чедо раждена", "Вятър ечи, балкан стене" и други; "Мама Никола питаше, синко Никола, Никола, що ставашъ рано предъ зора и къмъ Балкана въздишашъ".

След престоя си в Сопотския девически метох започва работа като начална учителка".

През 1871 г., когато е около 21-годишна, Гана Найденова е препоръчана за преподавателка в Клисура. На 10 октомври 1871 г. започва работа като ръкоделна учителка и помощница на Куна Христева. Годишната й заплата е седем турски лири.

Самата Гана описва клисурци като гостоприемни и добри хора. Тя си спомня, че я харесвали не заради някакво "високо учение", а заради поведението й. Думите им към нея са показателни: "Како Гано, няма да ви пуснем да си отидеш".

В Клисура Гана намира не просто работа, а общност, в която постепенно се превръща в уважавана фигура. Учителската стая се оказва и едно от местата, където пулсира новият обществен живот на града. Именно там Гана ще се срещне с революцията.

В началото революционната подготовка в Клисура се извършва тайно. Събират се пари, набавят се оръжия и боеприпаси. Гана наблюдава случващото се, без да знае всички подробности. Докато един ден представители на революционния комитет не решават да я посветят в тайната. По собствените й спомени към нея се обръщат с въпрос дали е готова да "стъпи в огъня". Гана отговаря без колебание - "С драго сърце".

Следва клетва. Пред нея е доведен свещеник. Полагат кръст върху Евангелието и Гана е попитана дали ще служи вярно на свободата на отечеството. Тя се заклева.

Този момент е особено важен, защото показва, че участието й не е било случайно или символично. Найденова е приета като пълноправен човек на делото. След клетвата Гана дава и лични средства - една турска лира и две бели меджидии, които да бъдат използвани за нуждите на революционната подготовка.

Обещава да помогне и с материали за дрехите и знамето. Гана разполага с коприна в жълто и кафяво, със сърма и гергеф (специална рамка или обръч, на който се опъва плат за бродерия). В спомените си описва и чувството, което изпитва в онзи момент. Със съжаление казва, че ако е била момче, е можела да помогне още повече и да понесе знамето в ръка. Но историята й отрежда друга роля. Заедно с другата учителка Зюмбюля Попстефанова Гана участва в изработването на знамето на клисурските въстаници. Архивни сведения потвърждават връзката между двете жени и Клисура.

Знамето е не просто парче плат. В онзи момент то е символ на намерението на един малък възрожденски град да се противопостави на Османската империя. Надписът е кратък, но въздействащ: "Свобода или смърт".

През април 1876 г. Клисура вече е въвлечена в революционната буря. Гана продължава да работи в училището. Шият се дрехи, подготвят се вещи за въстаниците. Учителката си спомня как мъжете идват да им бъдат поправяни навущата и обвивките на краката.

На 21 април 1876 г. знамето е осветено, а въстаниците заемат позиции около града. Според историческите сведения в отбраната участват около 200 души.

Един от най-силните моменти в спомените й е свързан с местността Зли дол. Гана е сгодена неофициално за учителя Атанас Минков. Жената се стяга с неговите дрехи и излиза заедно с него, но въстаниците вече са тръгнали към определените позиции. И Гана се връща в училището, като започва отново да шие.

Този детайл е особено показателен. Докато мъжете са на позициите, смелата българка изпълнява друга, но жизненоважна задача - подготвя облеклото и необходимите принадлежности за хората на фронта.

Следват дни на напрежение, дъжд и мъгла. А после идва моментът, в който всичко се променя. От Зли дол започват да се чуват изстрели. "Бягайте към Копривщица" - това е призивът, който Гана чува пред училището. Клисура е нападната и Гана тръгва заедно с останалите, без пари и без храна. Войната вече не е въпрос на революционна подготовка, а е станала битка за оцеляване.

Гана разказва за бягството си от първо лице:

"На Зли дол загърмяха пушките една след друга. Слушаме, но не знаем накъде да избягем. Извика се пред училището: "Бягайте към Копривщица". Като излязох, мало и голямо бягат. И аз избягах без пари или храна. Турците бяха влезли наскрай селото (Клисура) и запалиха къщата. Ний от много бързане устата изсъхнаха за вода. Като слушаме зверските им гласове, не се спираме ниде и вода няма. Замръзнахме в гората. Дъжд валеше голям, мъгла. Няма где да се подслоня. На другия ден пристигнах в Копривщица".

Впоследствие е заловена и е подложена на изтезания, но оцелява и доживява Освобождението. А в свободна България продължава да работи отново като учителка.