Анастас Иширков е основоположник на географията у нас

• Има издадени 30 книги на седем езика
• Участва в първия излет до Черни връх заедно с Алеко Костантинов

Иво АНГЕЛОВ

Анастас Иширков е една от най-значимите личности в развитието на българската наука в края на XIX и началото на XX век. Днес той е признат за основоположник на съвременната географска наука в България.

Иширков е първият университетски преподавател по география и един от учените, които превръщат географията в самостоятелно развиваща се научна област у нас. Като професор и ръководител на Географския институт при Софийския университет той поставя основите на научната му библиотека и колекции.

Научните му интереси са изключително широки - изследва природата, населението и селищата на България, както и икономическата и политическата география. Значителна част от неговата работа е свързана и с етнографията. Автор е на множество научни трудове на български и чужди езици.

Анастас е роден на 5 април 1868 г. в Ловеч, като е единственият син в семейството на Тодор Иширков и Мария Хитрова (Иширкова). Кръстен е на вуйчо си - ловешкия деец на тайния революционен комитет Анастас Цочов Хитров. Баща му, който произхожда от старо заможно семейство, занимаващо се с кафтанджийство, почива през 1869 г. С отглеждането на Анастас се заемат майка му Мария, дъщеря на богатия кожухар Цочо Дочев Хитров, и баба му Недка. По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. майка му загива, а скоро след това почива и баба му Недка. Отглеждат го дядо му Цочо и баба му Гаца, по майчина линия.

Анастас заминава да учи в Априловската гимназия в Габрово, като е там от IV до VII клас. Заради бунт в гимназията през януари 1888 г. се налага да завърши в гимназията в Търново. По време на гимназиалното си образование събира народни умотворения. Те не са отпечатвани, но част от тях са използвани от проф. Беньо Цонев в дисертацията му "Източнобългарски вокализъм".

След като завършва гимназия, Анастас Иширков подава заявление в Министерство на народното просвещение с молба да бъде назначен за учител в някое погранично село. В отговор от министерството получава телеграма със запитване дали желае да получи стипендия и да постъпи в новооткрития Висш педагогически курс в София (днес Софийския университет).

На 1 октомври 1891 г. е назначен за учител във Варненската мъжка гимназия. Там преподава география, български език и краснопис. По това време активно печата и разкази. Остава във Варненската гимназия до 31 август 1892 г., когато е изпратен на специализация по славянска филология в Лайпциг. В продължение на две години слуша лекции по славянска филология при слависта Август Лескин, по история при Карл Готхард Лампрехт, по география при Фридрих Ратцел и по философия при Фолкерт. Същевременно се занимава с изследване на българската история и написва 22 разкази, приказки и стихотворения.

Лятната ваканция през 1893 г. прекарва в библиотеката в Нанси, Франция, където затвърждава френския си език и проучва исторически съчинения. След това отпечатва няколко исторически статии в списание "Български преглед" - "Момчил юнак", "Крум" и "Заробването на император Балдуин".

От 1 септември 1895 г. до 31 януари 1898 г. той работи като третостепенен учител по география и краснопис в Софийската мъжка гимназия. Наред с преподавателската си дейност Иширков започва активно да пише статии, посветени на географската наука.

През лятото на 1896 г. Анастас получава стипендия от Министерството на народното просвещение, която му дава възможност да специализира география в Берлинския университет при известния германски географ Фердинанд фон Рихтхофен (родоначалник на геоморфологията, който за пръв път използва термина "път на коприната" в изследователските си трудове за Китай). Основната цел на специализацията е Иширков да придобие допълнителни знания и квалификация, които да му позволят да преподава в новооткритата катедра по география във Висшето училище в София.

Престоят му в Берлин има голямо значение за неговото научно развитие. Там той се запознава подробно с трудовете на едни от най-известните географи на XIX век - Александър фон Хумболт, Карл Ритер, Фридрих Ратцел и Фердинанд фон Рихтхофен. Техните идеи оказват силно влияние върху възгледите на младия български учен.

Особено важно за Иширков е запознаването му с антропогеографията - направление в географията, което изучава връзките между човешкото общество и природната среда. Иширков възприема и развива тези идеи в своите бъдещи научни изследвания, като постепенно насочва вниманието си към изучаването на населението, селищата и обществено-икономическото развитие на България. Специализацията в Берлин се превръща във важен етап от професионалното израстване на Анастас Иширков. Получените знания и научни влияния му помагат по-късно да изгради основите на съвременната географска наука в България и да се превърне в един от най-значимите български географи.

От 16 декември 1912 до 26 април 1913 г. проф. Анастас Иширков участва във втората експедиция на проф. Богдан Филов, която се организира от Министерството на народното просвещение с цел откриване, описване и събиране на археологически и етнографски старини в Македония и Одринско. По това време той е на военна служба в щаба на 7-а Рилска дивизия.

Анастас Иширков става първият преподавател по география в Софийския университет и първият уредник на Географския институт при него. Създава богата библиотека и разнообразни сбирки в института, а по-късно достига и до поста на ректор на висшето учебно заведение.

Като познавач на българския национален проблем изпълнява политически, културни и научни мисии в чужбина. Член на българската делегация за сключване на мирния договор в Букурещ след Междусъюзническата война от 1913 г. и на първия състав на делегацията за преговорите за мир в Брест-Литовск през 1917-1918 г. Води полемика с най-известния сръбски географ Йован Цвиич, като оспорва опитите му да представи населението на по-голямата част от Македония като аморфна маса, по-близка до сърбите, отколкото до българите.

Едно от най-значимите дела на Иширков като дарител е свързано със Софийския университет. В завещанието си от 25 май 1933 г. той предоставя основната част от своите спестявания, ценни книжа и други средства на университета. Волята му е те да бъдат използвани за развитието на географската наука и за подкрепа на млади учени.

Със средствата са създадени два фонда. Първият е "Стипендия Анастас Иширков", предназначен да подпомага млади специалисти, които искат да продължат обучението си по география в чужбина. Началният му капитал е около 900 000 лв. Вторият фонд е предназначен за награди на студентски научни трудове по българска география. Тези дарения показват, че Иширков е искал да създаде възможности за следващите поколения български географи. Двата фонда преустановяват дейност през 1952 г., а средствата от тях са влети в държавния бюджет на Народна република България.

Дарява средства за различни дейности по благоустрояването на Ловеч. През 1904 г. дава 100 лв. за строителство на читалищна сграда. Двадесет години по-късно дарява 500 лв. за прокарване на железопътната линия Левски-Ловеч, през 1929 г. - 10 хиляди лева за обзавеждане старопиталището към Женското дружество "Благодетел", през 1934 г. - 1000 лв. за камбанарията на църквата "Св. Богородица", а през 1935 г. подарява на читалище "Наука" 958 тома с книги от личната си библиотека, които са оценени на стойност 50 хиляди лева.

Анастас Иширков е автор на 30 книги, от които 11 са издадени на български език, 11 - на френски, 4 - на немски език, и по една книга - на руски, унгарски, чешки и сърбохърватски език. На български публикува над 220 студии и статии. Интересен момент от живота на Иширков е, че през август 1894 г. участва в първия излет на Алеко Константинов до Черни връх.