На днешната дата преди 455 години е роден един от най-великите художници в историята

Микеланджело Меризи да Караваджо, наречен по името на град Караваджо (близо до Милано), е италиански художник, който е роден на 29 септември 1571 година.

С въведената от него техника на драматично осветяване на отделни фигури на тъмен фон, съчетана с реалистично представяне на състоянието на човека (физическо и емоционално), той става един от основоположниците на бароковата живопис.

В големите композиции на Караваджо преобладава драматизмът, докато в малките, както и в портретите, се наблюдава спокойствие. Отхвърляйки традиционните за иконографията идеализирани образи, той избира за модели на своите апостоли и светци обикновени хора от народа. Възпроизвежда точно кожата, бръчките и материите на дрехите им.

Известен приживе, Караваджо е забравен почти веднага след смъртта си и едва през 20. век важността му за западното изкуство е преоткрита. Освен това, неговото влияние върху барока, който се заражда от руините на маниеризма е повече от решаващо. То се вижда пряко в творбите на Рубенс, Хосе де Рибера, Бернини и Рембранд. Художниците след неговото поколение са наречени Караваджисти и Тенебристи. Историкът Андре Берн казва за него: „Това, което започва с творбите на Караваджо е, най-просто казано, съвременната живопис.".

Караваджо води бурен живот. Известен е с караниците си, дори на места и по време, когато те са общоприети, а ръкописа с досието му е дълъг няколко страници. На 29 май 1606 г., той убива, може би неумишлено, млад мъж на име Ранучио Томазони. Обстоятелствата около това събитие остават мистериозни. Някои източници свидетелстват, че е имало спор за дългове от хазарт и тенис мач и това обяснение се закоренява в общественото съзнание. От последните изследвания обаче става ясно, че това не е всичко. Дотогава патроните на Караваджо са успявали да му спестят последиците от неговите щуротии, но този път не могат да направят нищо. Художникът бяга в Неапол. Тук, вън от юрисдикцията на римските власти и защитаван от семейство Колона, най-известният художник в Рим става най-известният в Неапол. Връзките му с Колона му осигуряват важни църковни поръчки, включително „Богородица с броеницата" и „Седемте милосърдни дела".