За първи път след 25 години: Проговори хазяйката на двама от атентаторите от 11 септември

Четвърт век след атентатите от 11 септември жена, която неволно се оказва близо до част от хората, свързани с атаките, нарушава дългогодишното си мълчание. Холи Ратчфорд е управлявала жилищния комплекс в Сан Диего, където са живели двама от похитителите на самолета, разбил се в Пентагона. Днес тя разказва как срещата с тях е променила живота ѝ завинаги.

На 11 септември 2001 г. 19 членове на „Ал Кайда" отвличат четири пътнически самолета. Два се врязват в кулите близнаци в Ню Йорк, един – в Пентагона, а четвъртият пада в Пенсилвания след съпротива от пътниците. Загиват близо 3000 души.

През 1999 г. в комплекса, управляван от Ратчфорд, се нанася саудитският гражданин Омар ал-Баюми. Тя го помни като усмихнат, общителен и дружелюбен съсед, който често присъствал на организираните край басейна събирания.

Няколко месеца по-късно Баюми води при нея двама млади мъже – Науаф ал-Хазми и Халид ал-Михдар. Те не отговаряли на условията за наемане на жилище, но Баюми им помогнал да открият банкова сметка и станал техен гарант. Така двамата се настанили само на няколко врати от него. По-късно именно те участват в отвличането на полет 77, разбил се в Пентагона.

Ратчфорд дори пиела чай с тях и им давала бисквити. Истината научила едва след атентатите, когато журналистка я попитала дали знае, че бившите ѝ наематели са сред похитителите.

След атаките ФБР започва да разследва Баюми. Според Ратчфорд версията му, че отношенията му с двамата похитители били краткотрайни, не отговаря на това, което тя лично е наблюдавала. Тя твърди, че ги е виждала заедно многократно и че Баюми дори плащал наема им, когато закъснявали.

Години по-късно се появяват и нови доказателства. През 2025 г. американски съдия посочва, че има разумно основание да се заключи, че помощта на Баюми за похитителите не е била просто жест на „добър самарянин". Саудитска Арабия и самият Баюми отричат обвиненията, а съдебният спор продължава.

За Ратчфорд последствията са лични. След атентатите тя напуска работата и постепенно се отдалечава от големия град и от хората. Признава, че преживяното е разрушило доверието ѝ към околните.

„11 септември ме накара да се страхувам от хората", казва тя 25 години по-късно. И до днес я преследва въпросът дали е могла да забележи нещо навреме и да постъпи по различен начин.