Попфолк легендата Наталия Панова - Сани: В кашони замитаха пари на мои участия

 * Стреляха в тавана с картечница от кеф

 * Преодолях рак, мисълта за детето ми ме спаси
     * Попфолкът сега е порнография

Коя е тя

Наталия Панова е родина на 29 август, 1977 г. в Кюстендил. Участва в хор "Сребърни звънчета", записвала е и за БНР. Кариерата й в попфолка започва през 1997 г. с музикална компания "Ара Аудио-видео". Издава албуми с попфолк, а един от най-големите й хитове е песента "Ах, банана". През 2003 г. работи с продуцентите от "Милена рекърдс", а от 2017 става служител на летище София. Съвсем скоро след продължително отсъствие от сцената, Сани направи видеоклип към старата си балада "И на оня свят". С днешна дата отново подготвя свои авторски парчета.

- Наталия или Сани, стана звезда с хита "Ах, банана" преди 20 години. Сега отново изненадваш приятно публиката, като записваш нова песен, разкажи.

- Искам първо да уточня, че не възобновявам кариерата си. Аз се занимавам с нещо, което няма общо с музиката в момента. Но реших за собствено удоволствие да клипирам една любима моя песен - "И на онзи свят". Това е балада, която ми е подарък от Емил Бояджиев, Бог да го прости. В негова чест исках да направя тази песен. Клипът го направих в Севиля. В него отново работя с Митко Оцетов и се надявам скоро да се монтира всичко и да я представим на хората. Иначе да, вече направих и една песен за родния ми дом, за градът, в който съм родена - Кюстендил. Имаше много хубави отзиви и за клипа, което много ме зарадва.

- Преди време бяхте популярни с колежката ти Ина, постоянно ли сте заедно и сега?

- Абсолютно, да. От деца до ден-днешен сме приятелки и се подкрепяме.

- Ти си магистър по икономика, маркетинг специалист и си работила на летището, а от предварителния ни разговор, разбрах, че вече не работиш там. Защо?

- Вече не работя там, така е. Изкарах близо 16 години на летище София и се изчерпах, тъй като нямаше накъде да се развивам повече. А и едно предателство от хората в офиса ни там, ме накара да се махна. Напуснах, след като ни концесионираха, защото новият собственик, който ни взе, ни преотдаде на външна фирма. Съответно мен това не ме устройваше и си прекратих договора. Но предателството от страна на колежка, досега не мога да простя. То се случи от страна на жена. Ние в офиса бяхме 12 човека и един-двама от тях, само и само да останат на работа, се подмазваха на чужденците, като така предадоха цял един отдел, в който работих аз. Много беше тъжно това. Но с другите колеги продължавам да поддържам връзка, дори се събираме заедно на празници. И знаеш ли, точно тези хора, които през тези 16 години сме имали пререкания в работния процес, точно те се оказаха точните, а не приятелите, които се пишеха за такива.

- В живота често ли са те предавали?

- Не често, но затова пък вече приятелите ми се броят на едната ръка, защото вече сме се проверили в годините. Иначе в момента работя от вкъщи онлайн, но естеството на работата ми не позволява да разказвам за нея.

- Би ли тръгнала по участия, като всяка певица?

- Да, бих тръгнала. Дори юли започвам едно турне, което ми потвърди импресариото, с който работя от години.

- Защо се наложи да спреш пеенето, Наталия? Изведнъж се загуби.

- Да кажа ли честно? Отвратих се от гнусното и гаменско отношение на "продуцентите". Думите им - "Вие не сте хора, вие сте продукт", много ме засягаха. И съответно отиваш да си вземеш парите от тях, а те: "Ама какви пари? Ти дължиш това и това!". Не влагаха в наши неща, караха ни да си търсим спонсори и в следващия момент - дължим им средства. Все едно си самостоятелен играч. Отвратих се и спрях. След това забременях и животът ми тръгна в друга посока. Сега не бих застанала под шапката на никой продуцент. С тези познания, които имам и в рекламата, и в клиповете, ако искам сама мога да си правя всичко, защо ми е продуцент?

- Дъщеря ти Деа учи ли, таланти има ли?

- Тя е на 15 години, млада дама е. Радва се, че съм била известна. Има глас, пее прекрасно песни на Адел, които аз не мога да изпея, но предпочита да учи за доктор. Начертала си е много дисциплинирано професията. Надявам се да си сбъдне тази мечта. С татко й само я подкрепяме.

- Чудесно е това. Да те върна пак в миналото. Как стана такъв хит "Аз, банана", при положение, че няма някакъв запомнящ се текст. Дори в Уикипедия пише, че песента е "пошла".

- Много ми е странно, защото хората много обичат да критикуват и постоянно го правят. Беше ли хит, беше. Стана ей така, за една нощ. Нито съм напъвала аз, дори продуцентите не направиха нищо за популяризирането на това парче. Което ще рече, че масата по това време е искала точно подобна песен. Аз имам и много други в репертоара си хитове. Дуетът ми с Панко - "Скитнице", Бог да го прости човека, "Ти си моят бог" и т.н. и т.н. Може би, защото е провокативен текста, затова стана известна песента. Но не сме търсили това. Когато я направих бях на 20 години. Отидох с баща ми на записа. Той не одобри текста, но аз тогава не си и давах сметка какво точно пея.

- Когато започна работа на летището колегите ти как се държаха с теб?

- Не казвах нищо за миналото си на певица, но бях разпозната. Бяха ровили в интернет и ме намерили. Радваха ми се повечето, дори съм пяла на събирания. Първоначално трудно се наложих в офиса, защото нямаха добро мнение за попфолка колегите като цяло. Но после си станахме приятели. Бяхме един много добър сплотен колектив.

- Баща ти е популярния художник Петър Пенов, как е той?

- Добре е. Той сега е възрастен, но навремето рисуваше много, вече обаче не може. Има прекрасни творби, които красят къщата ни. Аз не съм наследила таланта му.

- Родена си в Кюстендил, градът на братята Васил и Георги Илиеви. Още ли градът ви боготворили покойните братя?

- О, да. Пяла съм пред Жоро Илиев. Познавам се и със сестра му, много добро момиче. Аз никога не съм имала проблеми с някои от тези т.нар. "борци". Четох за случки с мои колеги, но само те си знаят какво е било при тях.

- Като говорихме с Петра, твоя колежка, тя обясни, че по това време са се раздавали много пари на участия. Така ли беше?

- Даа. В онези времена беше така. Има хора, които не вярват на това, но беше факт, че се раздаваха много пари. Дори пред мен са ги замитали в кашоните, защото те ги хвърляха на сцената. Много пари се изкарваха. Кой каквото е направил и заделил навремето, браво. Сега е друго положението.

- И на теб ли са ти плащали в големи количества пари?

- Е, не съм се завивала с пари, но много съм получавала, така е.

- А на участията ти имало ли е ексцесии, както разказват твои колеги, че борците са вадили пистолети?

- Не само пистолети са вадили пред мен, а направо картечници. Стреляха в тавана, който беше окачен. От кеф разбира се, на нарочно със зло. Страшничко си беше, но такива бяха времената тогава.

- Ти си силна жена, Наталия. Факт е, че говориш открито и за изпитанието, през което си минала - сериозната болест, която едва не те е убила.

- Да, аз не се притеснявам. Рак беше диагнозата и не, не отидох навреме да се прегледам тогава, за което съжалявам. Но ми спасиха живота, което си беше едно голямо чудо. Дъщеря ми тогава беше на 3 години. Само за нея се бях притеснила, за нищо друго. Явно ми е било писано обаче да живея. Оттогава се следя постоянно и ходя на доктори.

- А политиката вълнува ли те?

- Не. Гласувам задължително, имам отношение към всичко, което се случва, но само дотам. И само се моля най-после да се оправи нашата държава. Надявам се и децата ни да заживеят по-спокойно.

- Какво мислиш в момента за фолкмузиката у нас?

- Ако трябва да кажа с една дума - порнографска история. Излизат полуголи, само пилона им липсва. Пресилено ми се струва. Те гледат на всяка цена да се наложат, бързо да станат звезди, ама то така не става. Ако е писано една песен да стане хит, тя си става и хората са тези, които я правят такава. Иначе и навремето имаше момичета, които не могат да пеят, но голотата сега е повече.

- Изкуственият интелект в пеенето притеснява ли те?

- Не. С него могат да се направят много интересни неща. Ако имаш глас, нещата се получават. Но друга е темата - обърнаха само на бизнес попфолка, а преди не беше така.

- Народната музика далечна ли ти е?

- Македонски песни мога да пея, да. Но типичната народна певица аз не съм.

- Кое е чудото в твоя живот, Наталия?

- Моето дете, това е единственото чудо в живота ми. Мечтая си не само тя, но и всички деца да има по-светло бъдеще в България.