Само в "България Днес": Освободен е погнатият за взрива в Бейрут руснак Игор Гречушкин

Темида отказа да го екстрадира в Ливан заради липсващи гаранции, че не го чака смъртна присъда

Потвърден е отказът на българския съд да предаде на Ливан обвинения за смъртоносния взрив в Бейрут, който уби над 200 души! Софийският апелативен съд се съгласи, че руснакът с кипърски паспорт Игор Гречушкин няма как да бъде пратен към държавата от Близкия изток, видя "България Днес". Причината е, че ливанските власти не са дали достатъчно гаранции, че Гречушкин не го грози смъртно наказание.

"Липсва конкретика за реални ангажименти, ако такова наказание бъде наложено, че няма да бъде изпълнено или че може да бъде заменено с друго", отбеляза защитничката на чужденеца Екатерина Димитрова.

Апелативните магистрати обявиха, че потвърждават решението на градските си колеги за съдбата на Гречушкин, но уточниха, че до ден ще публикуват мотивите си за него. Постановиха още, че отменят задържането му под стража и наредиха да бъде освободен незабавно, освен ако няма мярка по друго дело. Съдебният акт е окончателен.

"Благодаря ви", каза руснакът. Той чу тези думи, докато беше окован с пранги на краката. Служителите на съдебната охрана му сложиха и белезници на ръцете и го поведоха към болницата към Централния софийски затвор, за да си събере багажа. Там трябваше да изчака и процедурата по изпращане на решението, за да може да бъде пуснат официално. Така той се озова на свобода след около 5 месеца в килията.

Заради здравословни проблеми чужденецът беше пратен в болницата. В килията започнал да психясва - изпадал в кризи и получавал паникатаки.

"Не съм виновен! Реалните виновници са други! Нямам криминално минало. Живея в страна от ЕС и издържам две малолетни деца. Моля, не ме предавайте в Ливан, където ме очаква смърт", проговори Игор Гречушкин в съдебната зала.

Той е собственик на кораба с амониевия нитрат "Розус", който предизвика смъртоносната експлозия на пристанището в ливанската столица през август 2020 г. Тогава загинаха 218 души, хиляди бяха ранени, а градът беше разрушен. Властите оценяват щетите на над 15 млрд. долара.

Гречушкин беше обявен за издирване с "червена бюлетина" на Интерпол. Спипаха го граничарите на летището в София в началото на септември м.г., след като кацнал с полет от Пафос като турист.

На няколко пъти от посолството на Ливан в София изпращат вербални ноти. "Взривът на пристанището и разследването му е национален въпрос за нас", се посочва в една от тях. Дипломатите изтъкват важността на въпроса за тяхната държава.

Дори след отказа за екстрадиция на първата инстанция съдия Джамал Ал-Хаджар, който е прокурор в касационния съд в Бейрут, пише в писмо следното: "Ливанските власти искат чрез компетентната прокуратура в България подаването на жалба срещу съдебното решение...". Според българските закони прокурорът решава делата спрямо вътрешното си убеждение, а не по поръчка на други органи и държави, коментират пред вестника юристи.

Едно от заседанията по случая съвпадна с визитата на ливанския президент Жозеф Аун у нас. В съдебната зала всеки път присъстваха посланици на Ливан и Кипър, които следяха развоя по силата на европейска конвенция.

Според защитата на Гречушкин част от повдигнатите му 14 обвинения, сред които тероризъм, престъпление срещу държавата и държане на опасни вещества, предвиждат смъртно наказание. Като страна от ЕС България не може да екстрадира обвиняем в държава, където би получил смъртна присъда. Затова нашите магистрати на няколко пъти писаха на ливанските власти и изискваха документи с обещание, че задържаният няма да бъде пратен на бесилото.

"Дадени са гаранции, но те са общи. В тях е посочено, че ливанската република и съдът декларират и гарантират, че няма да бъде наложено смъртно наказание на Гречушкин", коментира след първата инстанция прокурор Ангел Кънев. Той призна, че действително не са описани наказанията текст по текст, но каза, че очаква да бъде изпратен такъв документ.

В Апелативния съд стана ясно, че са пристигнали някакви книжа - около 100 страници. Те обаче не били преведени. Така магистратите решиха да не отлагат повече и да сложат точка на случая.

Защитата цитира международна резолюция на наблюдатели, според които вътрешното разследване на взрива в Ливан се възпрепятства поради злоупотреба с власт на висши държавници, прокурори и управата на пристанището.

Истинският собственик на кораба

Разследване на Центърa за изследване на корупцията и организираната престъпност (OCCRP) от 2020 година твърди, че Гречушкин не е бил собственик на кораба, а само го е наемал чрез офшорна компания, регистрирана на Маршаловите острови. Открити документи сочели към действителния собственик - корабния магнат Хараламбос Маноли. Той отричал, но отказал да предостави документи в подкрепа на твърдението си.

Твърди се, че Маноли притежавал кораба чрез компания, регистрирана в Панама, която получавала пощата си в България. На адреса е регистрирана вече несъществуващата компания "Интерфлийт шипмениджмънт". Собственикът й Николай Христов потвърдил, че компанията е била партньор на кипърска фирма със същото име, собственост на Маноли. Но обяснява, че е замразил дейността на компанията през 2012 г., след като Маноли го въвлякъл в съмнителен банков заем без знанието му.

Предполага се, че в тази връзка Гречушкин твърди, че делото срещу него е фалшифицирано. Тепърва се чака реакцията на ливанската страна след развръзката у нас.