Ралица Асенова: Измества се фокусът от екзекуцията на 6 човека

Майката на открития мъртъв Ники Златков Ралица Асенова излезе с поредна публикация в социалните мрежи. Този път тя обърна внимание на дезинформацията покрай случилото с ена Петрохан и на Околчица. Асенова пише:

Разсъждавам си какво се случва от 1 април насам. Нали все пак денят на лъжата/шегата е само на 1-ви?

Дали няма да се окажем в месец на лъжата?

Дали цирковете и лъжите, на които станахме свидетели от парламентарната трибуна, ще продължат и през следващите дни от този месец?

И ще трябва ли да обявим април за месец на лъжата?

Защото май натам вървят нещата.

Особено след нелепите статии, търсещи сензации и опитващи се да внушават неща на хората и да манипулират общественото мнение.

Статии, които претендират да са журналистически разследвания — това наистина е „забавно".

Без никакви факти, без доказателства, без дори име под тях.
Всичко е базирано на „един човек ми каза".

Ако не беше толкова жалко, може би дори щеше да е смешно.

Някак си отново влизаме в поредната вълна от внушения, помия, неистини и клевети — за нека не забравяме — УБИТИ ШЕСТ ЧОВЕКА.

Изместване на фокуса от тяхната екзекуция.

Както и от поставените наистина съществени въпроси от мен в Дарик — подчертавам, базирани само на факти и данни от малкото документи, които най-сетне ни бяха предоставени на нас, близките на убитите, в качеството ни на пострадали лица.

Някой ще обърне ли внимание най-сетне на истински съществените неща?

Или платени хора ще продължават да обикалят студиата и да сипят обвинения към мъртви хора, а други ще пишат статии, за да си „чешат езиците" със скандални „разкрития", базирани на вятър и мъгла?

Започва да става много жалко и нелепо цялото нещо.

И мисля, че колкото повече някои се опитват да хвърлят прах в очите на всички ни, толкова повече се надига критична маса от мислещи хора, които искат отговори на наистина важните въпроси.

Ще завърша със следното:

Истината си е истина — дори в деня и в месеца на лъжата. 

А ето тук ще оставя цитат от голям будистки учител, който е учител на Иво:

„Когато съдиш друг човек, ти не определяш него — определяш себе си.

Възприятието не е реалност. Това, което изглежда като недостатъци в другите, всъщност може да е отражение на нашите собствени емоционални страдания.

Това не е проблем на поведението — това е проблем на възприятието.

Помни: начинът, по който другите се отнасят към нас, е тяхната карма.

Начинът, по който ние реагираме, е нашата."

Trulshik Rinpoche (Трулшик Ринпоче)