Убиецът на акробата Лилян е пуснат от пандиза

• Близо 2 г. преди да изтече 20-годишната му присъда за разстрела
• Физкултурникът Милен Иванов твърдеше, че е набеден, а вече си признава и споделя, че завиждал на съперника си

На свобода е пуснат Милен Иванов - душманинът на акробата Лилян Александров! Известният габровски треньор по акробатика и батут беше разстрелян с 5 куршума, а Иванов получи 20 г. затвор. Първата инстанция порязва осъдения за излизане от килията, но втората решава, че се е поправил, и го освобождава условно предсрочно. Това става ясно от решение на Софийския апелативен съд, научи "България Днес".

Иванов, който също е спортен деятел и притежавал друг клуб в града, е признат за виновен, че на 21 март 2011 г., в 19,50 часа, издебнал треньора пред жилището му и го застрелял с пет куршума. С решението беше присъдена и кръвнина от 150 бона за вдовицата на жертвата Анна Александрова и двамата му синове.

Решаващи сред уликите се оказали записаните със специални разузнавателни средства разговори между членове на семейството на подсъдимия, както и показания на очевидци, които разпознават заподозрения.

Мотивите за престъплението са свързани с вероятността спортният клуб на подсъдимия да бъде изключен от Федерацията и неудовлетвореността от предоставяните възможности за изява на сина му, който също е спортист. След разстрела местните проговарят, че между Иванов и Александров имало спор и за ползването на спортната зала.

Преди смъртта си Лилян бил заплашван да се оттегли - рязали му гумите, чупили му стъкло, слагали му захар в горивото и му надупчили колата с куршуми.

Иванов разказва, че конкурентът му плащал ниски заплати, които не давал редовно. Затова треньорите му планирали да се местят при него. Сипе и обвинения, че Лилян свалял състезателките си и им отправял сексуални намеци. Допускам, че това е една от причините той да бъде убит, посочва Иванов на седмата си година зад решетките.

"Надявам се на възобновяване на делото, където да докажа, че процесът бе нагласен. Бях най-удобният, който да опере пешкира. Нямаше мои отпечатъци, нямаше натривки, нямаше кръв и оръжие - нищо мое, което да ме уличава в убийството. Не съм излизал и не съм ходил никъде онази вечер. Не съм докосвал дори оръжие", кълне се осъденият. Той се жалва, че по делото са изготвяни докладни и протоколи с невярно съдържание и са манипулирали доказателства.

Тази гледна точка се променя с висенето на топло. Понастоящем осъденият приема присъдата, осъзнава вредата, която е причинил на жертвата, до известна степен, като твърди, че й е "завиждал", отбелязват магистратите.

Пред съда Иванов и защитата се жалват, че на първа инстанция са се съсредоточили върху едно негово дисциплинарно наказание - държане на неразрешени вещи на работното място, и не са взели предвид всички негови добри характеристики. В пандиза той бачкал като чистач в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), а преди това е бил помощник-парнаджия и огняр. От строг режим в ловешкия пандиз е минал през затворите в Белене и Централния в София, като до момента е изтърпявал наказанието си в затворническото общежитие в "Казичене".

Отчита се, че осъденият е с висше образование - завършил в Националната спортна академия и е работил като учител по физическо възпитание. Разведен е, но има три деца и брат, с които поддържа връзка. Затова апелативните съдии решават, че извън зандана той може да се ресоциализира. Преценяват, че се е поправил, като отбелязват и участието му в редица курсове, спортни дейности и специализирани програми. Описват го като човек, който е положил усилия да преосмисли поведението си и да се промени.

• Сметки

Сметките показват, че той реално е лежал 15 години, а близо 3 г. е съкратил с работа. Така Милен Иванов се озовава на свобода около 2 г. преди да изтече присъдата му. Този срок той ще търпи условно наказанието си. Магистратите не му налагат пробация.