Създателят на "Черна писта" Мартин Атанасов: Катастрофата на "Челопешко шосе" не е случайна - има 13 пострадали за 4 години

• Лошата култура на шофиране, комбинирана с ужасните пътища, е рецептата за трагичните инциденти, споделя младият мъж

Кой е той?

Мартин Атанасов създава проекта "Черна писта" след поредица от тежки инциденти, между които е и трагедията с 12-годишната Сияна, която загуби живота си в катастрофа край Телиш. Платформата има за цел да извади наяве реалните мащаби на проблема с войната по пътищата и да послужи като инструмент за повишаване на пътната безопасност. Поради огромното значение на инициативата за борбата с апатията и промяната на средата в България Мартин Атанасов бе избран за "Будител на годината" за 2025 г. в традиционната кампания на БНР. Той е най-младият носител на това отличие в историята на наградите.

- Мартин, катастрофата на "Челопешко шосе" отне живота на четирима души. Как изглеждаше този участък в системата "Черна писта" преди трагедията? Беше ли маркиран като критична точка преди инцидента?

- Нека обърнем специално внимание на това, че четири отнети човешки живота не са статистика, а истинска трагедия. Искам да изразя съчувствие към близките на загиналите. Това е нещо, което много често се забравя - че зад цифрите стоят живи хора със своите трагедии. Що се отнася за конкретната катастрофа, когато погледнах данните за това кръстовище, видях нещо, което е тревожно. То не е "случайно" опасно. Само на същата точка има 5 произшествия за последните четири години - по едно през 2023 и 2025, две през 2024 и едно през януари 2026. Районът около Челопечене показва 52 катастрофи с 13 ранени за периода 2022-2026. С други думи, рискът тук е бил видим в официалните данни много преди тази трагична катастрофа. Данните за катастрофите не могат да предсказва бъдещето, а просто правят видимо това, което хората и институциите вече знаят. Могат обаче да се очертават тенденции, които съществуват от закономерни причини - именно тях можем да проследим. Истинският въпрос е защо тази информация, която съществува, не се превръща в действие на терен.

- Обвиняемият шофьор се оказа с три глоби за превишена скорост точно в този участък само от началото на годината. Защо има такива рецидивисти на пътя?

- Няма да коментирам вината на конкретния шофьор - това е работа на разследването и на съда. Но ще говоря за системния проблем, който случаят осветлява. Само за последните 30 дни имаме 46 загинали, 812 ранени и 651 тежки произшествия. Това не е число, което се обяснява само с "пропуснати рецидивисти" или с една неработеща система за контролни точки или за средна скорост - това е число, което говори за дълбок проблем с културата и манталитета на шофиране у нас, паралелно със самите натрупани фактически проблеми. Контролът хваща последствието. Той не променя нагласата, че скоростта и агресията на пътя са нещо нормално, а безнаказаността - очаквана. Затова отговорът не е само повече глоби, а култура, в която рискованото поведение спира да бъде социално приемливо. За съжаление, културата се променя бавно, със системна и последователна работа, не с реакция след всяка трагедия.

- След тази трагедия експерти отново заговориха за нуждата от легални писти за гонки. Това би ли свалило напрежението от градските булеварди?

- Всяка реална мярка за безопасност би свалила напрежението - и легалните писти не са изключение. Те могат да канализират част от това поведение далеч от градските булеварди. Но дебатът "писти срещу манталитет" е фалшива дилема. Преди гръмките и скъпи решения у нас липсват най-елементарните неща - поддържани пътища, мантинели, маркировка, която на много места просто я няма. Липсва и контрол, който възпира, а не който дебне от храстите. Няма автоматични камери в опасните участъци, които, както в Гърция, карат шофьорите да намаляват задължително, иначе ги чака глоба. И най-важното - всичко това трябва да се случва на база данните, а не на усещане или на шестото чувство на някой чиновник. Живеем в 21 век. И в пътната безопасност, и в управлението изобщо решенията трябва да стъпват на достоверна информация, не на интуиция.

- Когато анализирате случаи като този на "Челопешко шосе" и други подобни тежки катастрофи у нас, какво е общото?

- Общият знаменател почти винаги е един и същ - рискът е бил известен и никой нищо не е направил. Едни и същи кръстовища и отсечки убиват година след година. Към това се добавят и споменатите вече липсваща или лоша инфраструктура - маркировка, мантинели, поддръжка, непоследователен контрол и култура на шофиране, в която скоростта и агресията са норма. Но онова, което свързва всичко, е отсъствието проактивни мерки. Знаем къде са черните точки. Проблемът е, че това знание не се превръща в действие там, където е най-нужно.

- Според последните данни от платформата "Черна писта" кои са най-опасните фактори в момента в България - инфраструктурата (АПИ), липсата на контрол от МВР или поведението на шофьорите?

- Те не са алтернативи една на друга - те са брънки от една верига. Инфраструктурата, контролът и поведението на шофьорите се натрупват едно върху друго и точно затова катастрофите са толкова тежки. Лошо поддържан участък без маркировка, без реален контрол, по който мине шофьор с рискова нагласа - това е рецептата за трагедия. Най-опасни остават повтарящите се черни точки, като района около Челопечене с неговите 52 произшествия за последните години. Опасни са не защото са мистерия, а точно обратното - защото са известни и въпреки това необработени.

- Има ли случаи, при които от АПИ са предприели незабавни и реални мерки след появата на нов "черен" и опасен участък в платформата "Черна писта"?

- Честно - за момента не знам за случай, в който след появата на нова опасна точка АПИ да са реагирали незабавно. И именно за това говоря: проблемът е, че държавата действа реактивно - на отделен случай, на отделна точка, след натиск - вместо проактивно и последователно. Парите за ремонти и поддръжка са ограничени, добре. Но точно затова те трябва да се използват на база данни - да се ремонтират първо най-опасните места, а не тези, където "кметът е наш".

- Идеята за проекта се роди след трагичната смърт на 12-годишната Сияна край село Телиш. Мина доста време оттогава - как се разви проектът и какви са следващите функционалности, които планирате да добавите?

- Истината е, че проектът изживя кратък живот, едва месец-два. Но прозорецът му беше кратък, защото успя да предизвика реакция и реална работа от институциите в изненадващо кратки срокове - картите на МВР и ДАБДП са пряк резултат. И за мен това е най-ценното - не само промяната, а доказателството, че един човек може да постигне много, дори изправен срещу тромава държавна система, която не обича особено да работи. Затова не гледам на "Черна писта" толкова като на продукт, който трябва постоянно да трупа нови функции, колкото като на модел - граждански натиск, стъпил на данни, който може да се приложи и към други теми. Защото "черните писти"" у нас са много.