40 дни след катастрофата на АМ "Тракия", при която загинаха двете деца от "Славия", "Ангели на пътя" питат за мантинелата

40 дни изминаха от фаталната катастрофа на АМ "Тракия", при която загинаха двете деца футболната школа на "Славия" и бащата на едното. Инцидентът стана, след като камион скъса мантинелата и навлезе в насрещното платно.

Навръх тъжния помен от Сдружение "Ангели на пътя" поставят следните въпроси: Докъде стигна разследването? Готова ли е автотехническата експертиза? Какво показва експертизата на разделителната мантинела? Отговаряла ли е тя на всички технически изисквания? Ако беше изправна и изпълняваше предназначението си, можеше ли да предотврати навлизането на камиона в насрещното платно? Кога обществото ще научи истината?

"Защото тези въпроси не са само за това семейство.

Те са за всички нас.

За всяко дете, което утре ще пътува по българските пътища.

За всеки родител, който изпраща детето си с думите: „Ще се видим довечера."

Помните ли тези две момчета?

Или вече ги забравихте?

Защото ние не сме ги забравили.

И няма да ги забравим.

Всяко забравено дете е покана следващата трагедия да се повтори.

Докато няма отговори...

Докато няма справедливост...

Докато институциите не покажат, че животът на едно българско дете струва повече от поредната преписка...

„Ангели на пътя" няма да млъкне.

Помним.

И ще продължим да питаме", посочват от Сдружението.

И припомнят, че на 24 юни 2026 г., на 290-ия километър на автомагистрала "Тракия", край пътен възел "Зимница", един миг промени завинаги живота на десетки хора.

Тежкотоварен камион, движещ се в посока София, преминава през разделителната мантинела, навлиза в насрещното платно и помита лек автомобил, в който пътуват две 9-годишни момчета от школата на „Славия", техният треньор, неговата съпруга и бащата на едното дете.

Децата са пътували към Албена, където ги е очаквал футболен лагер – с мечти, с емоция и с детско вълнение.

До лагера така и не стигат.

На място загиват двете деца и бащата на едното от тях.

Оцелелите ще носят белезите от тази трагедия цял живот.

Днес, 40 дни по-късно, отново свеждаме глава пред паметта им.

Поднасяме най-искрените си съболезнования на техните семейства.

Няма думи, които могат да утешат две майки, които никога повече няма да прегърнат децата си.

Няма думи за празните детски стаи.

Няма думи за болката.

Но има въпроси.

И ние няма да спрем да ги задаваме, категоричн са от "Ангели на пътя".