Терор във въздуха: 30 години от отвличането на българския самолет с 150 пътници и 8 души екипаж
На 3 септември 1996 г. един обикновен чартърен полет от Бейрут към България се превръща в един от най-драматичните случаи в историята на българската гражданска авиация.
Самолетът е Ту-154, експлоатиран от „Хемус Ер". Машината всъщност е собственост на „Балкан" и е предоставена на „Хемус Ер" за изпълнението на полета. На борда се намират 150 пътници и осемчленен български екипаж. Сред пътниците има предимно граждани на Ливан и Палестина, както и хора от различни европейски и други държави.
Първоначалната дестинация е Варна, а не София.
Неочакван обрат във въздуха
Самолетът напуска летище Бейрут и поема към България. Полетът изглежда нормален, докато малко преди кацането ситуацията внезапно се променя.
22-годишният палестинец Хазем Салах Абдула успява да стигне до пилотската кабина и заявява, че има взривно устройство. Той настоява самолетът да бъде отклонен към Осло, Норвегия. Според по-късните сведения устройството се оказва фалшиво, но в онзи момент екипажът няма как да знае това със сигурност.
Командирът Валтер Колев е изправен пред изключително тежка ситуация. Самолетът вече е близо до Варна, а горивото не позволява безопасно да се продължи директно към Норвегия. Поради това похитителят приема самолетът да кацне във Варна за презареждане.
Варна се оказва в центъра на кризата
Самолетът каца на летище Варна около 15:30 часа. За българските власти започва напрегната операция.
Летището е отцепено, а международните полети към Варна са отклонени към Бургас. Пътниците от похитения самолет остават в летището, докато българските власти се опитват да преценят как да действат.
Похитителят поставя условие: след зареждането самолетът да продължи към Осло. В същото време той се съгласява всички 150 пътници да бъдат освободени.
Това решение променя драматично ситуацията. От самолета слизат пътниците, а на борда остават единствено похитителят и осемчленният екипаж.
Българските власти са изправени пред труден избор. Съществува риск похитителят наистина да разполага с взривно устройство и да представлява опасност както за екипажа, така и за хората на земята. В крайна сметка е взето решение самолетът да бъде зареден с гориво и да напусне България.
Последният етап — полетът към Норвегия
След като пътниците са освободени и самолетът е презареден, Ту-154 излита от Варна. На борда вече са само похитителят и българският екипаж.
След няколко часа самолетът достига Норвегия и каца на летище „Гардермуен" край Осло. Там норвежките власти поемат случая.
Абдула настоява да получи политическо убежище. Норвежката полиция започва преговори с него, като в тях участват и представители на българското посолство.
В крайна сметка похитителят се предава, без да бъде причинено физическо нараняване на пътниците или екипажа. Всичките 158 души на борда — 150 пътници и осем членове на екипажа — оцеляват.
Какво се случва с похитителя?
След задържането си Абдула е изправен пред норвежкия съд. Получава присъда от четири години затвор.
По-късно той прави твърдения, че е бил свързан с Народния фронт за освобождение на Палестина и че първоначалният му замисъл е бил много по-тежък. Тези негови твърдения обаче се появяват по-късно и не променят факта, че на 3 септември 1996 г. българският екипаж успява да доведе кризата до край без жертви. През 1999 г. Абдула е екстрадиран в Ливан.
Екипажът, който запази самообладание
Особено значение за благополучния край имат действията на командира Валтер Колев и останалите членове на екипажа.
В последвалия разказ за случилото се Колев описва как екипажът остава в пилотската кабина с похитителя и как командването на самолета трябва да бъде съчетано с непрекъсната преценка на риска.
Самообладанието на пилотите се оказва решаващо. Те успяват да запазят контрол върху самолета, да го приземят във Варна и да осигурят освобождаването на всички пътници. След това същият екипаж извършва и последния етап от полета до Норвегия.
Един от необичайните случаи в българската авиационна история
Похищението на полет 7081 остава забележителен случай не заради броя на жертвите — такива няма, — а заради изключително необичайната последователност на събитията.
Самолет, излетял от Бейрут към Варна, е завладян малко преди пристигането си в България. Във Варна 150-те пътници са освободени. След това Ту-154 отново излита, но вече към Норвегия, където похитителят се предава.
Така на 3 септември 1996 г. един полет, който е трябвало да приключи във Варна, завършва хиляди километри по-на север — в Осло.
И най-важното: въпреки напрежението и реалния страх от възможна трагедия, всички пътници и членове на екипажа оцеляват.
Днес, три десетилетия по-късно, случаят с полет 7081 остава един от най-запомнящите се епизоди в историята на българската гражданска авиация — история за необичаен полет, тежко изпитание за екипажа и криза, приключила без човешки жертви.