Таксиджия, убил бижутер, драпа за свобода
- Темида не се смилява над него, защото не се е поправил
- Не съм лош човек, казва Пламен Миланов, който излежава 20 г. за 25 удара с чук по жертвата
Аделина ГЕОРГИЕВА
Не съм лош човек! Това заяви пред Темида Пламен Миланов, осъден на 20 г. затвор за убийството на русенския бижутер Явор Николов. Зверството стана на 25 юни 2012 година край село Николово, като в бруталния побой с чук таксиджията от София Миланов има и съучастник - компютърджията от Червена вода Николай Ламбаджиев.
След близо 14 г. зад решетките някогашният таксиметров шофьор поиска да бъде пуснат условно предсрочно на свобода от Софийския градски съд, но е посечен, научи "България Днес".
Делото за убийството обикаля няколко пъти по инстанциите, но е връщано заради нарушения. В едно от решенията аверът Ламбаджиев е сочен като инициатор на престъплението, защото имал финансови отношения с убития. Двамата с Миланов са чували, че ще лежат в килия до гроб, но окончателно върховните магистрати им дават по 20 г. за деянието със сюжет на трилър.
Във фаталния ден Миланов пристигнал от София, за да си уреди сметките с бижутера, който бил и лихвар. Пътувал заедно с Ламбаджиев, който бил и длъжник на Николов. Двамата привикали Явор Николов извън града под предлог, че искат да направят изгодна сделка със сребро. Поискали му пари, но бижутерът отказал да им даде. Така те решили да го сплашат. Ламбаджиев завързал ръцете му, а Миланов гръмнал с газов пистолет.
Все пак Явор Николов успял да стане и хукнал да бяга, но инквизиторите му го настигнали и повалили с удар с чук в главата. Ударите не спрели, докато двамата не се убедили, че жертвата им не мърда. Преди да изчезнат, мародерите пребъркали трупа и му взели 300 лв. и два златни ланеца. После полели с туба бензин и подпалили окървавеното тяло, за да заличат следите, и изчезват.
Овъглените останки са открити от случайни минувачи, а патоанатомите преброили 25 удара с чук по трупа на убития.
Пламен Миланов е арестуван по горещи следи от проследените разговори с мобилния телефон на бижутера. Съучастникът му Николай Ламбаджиев се паникьосал и успял да избяга през Букурещ към Лондон, след като за целта си изкарал експресна лична карта в полицията, защото неговата била изтекла. По интернет той научил, че аверът му вече е арестуван, и се свързал по скайп със сестра си. От нея разбрал, че ченгетата го търсят, и се предал сам в българското посолство.
Пред съда Ламбаджиев отрича да е убил Явор. Пламен Миланов пък заявява, че изобщо не го познава и не е бил на местопрестъплението.
"От материалите по делото не се доказва, че осъденият действително поема пълна отговорност на извършеното престъпление, без да го омаловажава, че осъзнава в дълбочина факторите, довели до извършване на престъпленията", коментира съдът години след случилото се.
Изминалото време на топло отбелязва и самият пандизчия.
"Предвид дългия престой в затвора мисля, че с работа и награди съм доказал, че съм се поправил. Искам да прекратя мъките на семейството ми, защото се натоварват. Времето си е оказало своето въздействие върху мен. Нямам прояви, не съм спирал да работя, нямам пререкания с никого, спазвам правилата, затова смятам, че престоят ми достатъчно беше дълъг и ме кара да мисля какво още мога да дам на обществото и на близките ми", казва Миланов пред съдия Ангел Гагашев. Той представя документ, че ако се озове на свобода, ще бъде нает да работи в частна фирма.
От прокуратурата и затворническата администрация не са съгласни с молбата на Миланов за освобождаване. Според тях той не се е поправил достатъчно. Още в началото на престоя си зад решетките е дисциплинарно наказван, осъществявал е форми на стачки, отбелязва прокурорът. Той също изтъква, че осъденият не приема отговорност за извършеното и смята присъдата за несправедлива. Според докладите е склонен на враждебност и вербална агресия, реагира импулсивно и проявява склонност да минимизира проблемите.
След строгия затвор е преместен в общежитието от открит тип в Казичене.
"В заповедта за преместване в Казичене пише, че се справям с всичко, поведението ми е перфектно, умението ми за мислене не било. Това са клишета, които се използват от затвора. Докато бях там електротехник, не ме пускаха, за да работя. Точките не са пипани и всичко с цел се правеше, едва ли не съм черната овца. Питах зам.- началника какво се случва, направо в очите ми казваше, че няма как да ме пусне, като няма кой да работи. Ако съм лош, да ме накажат. Не разбирам от какво не са доволни и какво ми е", вайка се Миланов.
В съдебната зала става ясно, че той е съкратил от престоя си с работа и му остават 3 г. и 9 месеца. При тикването си в панделата първо е работил в цех за пликове и папки, а после и като елмонтьор. Награждаван е, но е и наказван за държане на забранени вещи.
Магистратите цитират заключението на затворническите служители, че е нужно да работи за пълно преосмисляне на човешките ценности и приоритети. След като става ясно, че той не се е превъзпитал, съдът го оставя на топло. Каторжникът ще може да оспорва решението пред апелативната инстанция или да се пробва пак след шест месеца.
Взаимна омраза
По време на процеса двамата подсъдими Миланов и Ламбаджиев не крият взаимната си омраза. За да не се сбият, съдебна охрана внимава дали са далеч един от друг и не свалят веригите от краката им.
Пламен заплашва съучастника си, че ще му отмъсти, задето го е накиснал пред следователя с уличаващи доказателства. Той му има зъб и защото подозира, че бившият му авер е отмъкнал още ценности от жертвата, които не е споделил с него.
От своя страна Ламбаджиев се жалва, че Миланов го плаши със саморазправа.
Не видял детето си
След като е арестуван, на Пламен Миланов му се ражда дете. При разглеждането на мярката му за неотклонение той иска домашен арест, за да види сина си.
"След като арестуваха Пламен, единственото радостно събитие беше раждането на сина ни. Всичко останало се обърна с краката нагоре. Излязох в майчинство и живея в постоянен стрес - 12 години чакам дете и го родих, когато съм съвсем сама и баща му дори не може да го зърне", разказа приятелката Миланов - Еми. Тя споделя, че Пламен бил разделен от години с жена си, която живеела в чужбина. Двамата влюбени планирали дете и общо жилище, но нямало как останалата сама жена да плаща ипотеката и загубила жилището.