Есенните шарани атакуват, ето къде!

*Иде идеалното време

*Заради топлата есен досега рибарите очакват силен риболов и през октомври

Шаранджийският риболов е на голяма почит у нас от мнозина. Есента е едно от най-доброто време за риболов на шаран. Очакванията са пикът да бъде през октомври, тъй като досега есента е доста топла и почти нямаше лоши дни и застудявания. И през септември на много места из страната се похвалиха със серия от тлъсти екземпляри по язовири и реки.

Пред "България Днес" добри отзиви пристигнаха от язовирите "Ивайловград", "Пясъчник", "Александър Стамболийски", "Ястребино", "Тича" въпреки драстичното маловодие на повечето от тях. Е, рибите все пак са си там, гладни са и трябва да се хранят. Затова и често посещават въдиците на риболовците по бреговете. Важно е да се потърси голяма дистанция, далеч от брега. Примамката най-често се вкарва навътре с радиоуправляема лодчица или с гумена лодка. нужно е и обилно захранване с царевица, както и време от няколко дни, за да се съберат пасажите на подхраненото място.

Неписано правило е, че октомври и ноември е времето за риболов на истински трофейни шарани. Колкото тяхната численост да е намаляла в последните години по ред причини, все пак всички по-големи язовири у нас предлагат възможност за шаранджийски риболов.

През есента нощите стават по-студени, температурата на водата спада постенеппо и миролюбиите растителноядни риби се изтеглят в по-дълбока вода. Обикновено това са местата в близост до язовирните стени, по-дълбоките заливи или участъци с подводни ями и дерета. Логично е да потърсим шараните на над 4-5 метра под водната повърхност. Понякога те може да плуват и по дъното на 10-12 метра дълбочина, всичко зависи от конкретния условия на дадения водоем.

Съвременните шаранджии все по-често залагат на протеинови топчета с различен аромат в търсене на по-едри екземпляри шарани. С тях става и захранването. Ако не разполагаме с лодка за целта, това става чрез специфична извита тръба, наречена кобра, или чрез ракета.

В днешно време голям плюс в шаранджийския риболов е използването на сонар за измерване дълбочините и релефа на дъното. Дънните въдици се поставят на специална стойка, наречена родпод, а кълването се индикира от електронни сигнализатори.

Почти винаги се ползва монтаж на косъм само с една кука. Дебелината на основното монофилно влакно може да варира между 0,30 и 0,40 милиметра. Поводът обикновено е от плетено влакно (брейд). За предпочитане са черни куки с големина между №4 и №8.

Не ни остава нищо друго освен да очакваме мощния удар, а след това да се насладим на емоциите от борбата с едрата риба. След задължителните снимки или видео за спомен все повече риболовци предпочитат да върнат свободата на достойния сперник от другата страна на въдицата.

Наслука!