Белият амур: рибата - чистач на Гребния канал в Пловдив

Как Гребният канал в Пловдив се отърва от водораслите, които достигаха 3 метра височина и пречеха на гребците? Решението даде пловдивски учен, който пусна природата сама да се справи с водораслената напаст.

Доцент Ангел Цеков е специалист по биология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски". За своя професия той е избрал рибовъдството и прави начална кариера в Института по рибовъдство – Пловдив. Преди да бъде използвано неговото екологично решение обаче, бил направен и механичен опит за косене на водораслите със специален воден комбайн-косачка, качен върху голяма двупалубна лодка - катамаран. Резултатът обаче не бил достатъчно добър. Косачката отрязвала само 50 сантиметра от водораслите, а останалите 2,5 метра от тях бързо наваксвали отрязаното. Освен това събирането на окосените водорасли било много трудоемко. Точно тогава доцент Ангел Цеков предложил решението, което прави водата в Гребния канал на Пловдив чиста и до днес. Това решение се нарича риба бял амур. Плюс още два вида риби: бял и пъстър толстолоб. Белият амур яде водораслите, пъстрият толстолоб яде планктон – филтрира през хрилете си водата и събира зоопланктона – дребните живи водни организми. При белия толстолоб ситото в хрилете му е още по-гъсто и събира микроводораслите. Иначе от тях водата позеленява.

Ето какво си спомня доцент Ангел Цеков за първото зарибяване на Гребния канал в Пловдив:

„Започнахме да пускаме бял амур през месец март 2008 година, когато водата е хладна и водораслите не растат бързо. Взехме рибите от специализирано българско водно стопанство. Трябваха ни 16 000 риби с тегло над 200 грама всяка. Изчислихме, че за да увеличи теглото си с 1 килограм белият амур изяжда 10 килограма водорасли. Намерихме обаче само 10 000 рибки и то с по-малко тегло. Но се поуспокоих като ги видях, защото бяха гладни. Резултатът – още първата година гребният канал се изчисти. Следващата година пуснах още 6 000 бели амура и оттогава поддържаме тази популация от 16 000 риби."

Риболовът в гребния канал е забранен. Това позволява на много от рибите да доживеят до максималната за тях 50 годишна възраст и тегло до 30-35 килограма. Белият толстолоб също е едра риба и достига до 20 килограма. Въпреки забраната, в началото е имало бракониери и затова оттогава има специална полицейска охрана.

„В момента имаме проблеми с количеството на белия толстолоб в гребната база. Той е нежна риба и нараняванията за него са смъртоносни. В години с обилни дъждове водата от Първенецка река е много мръсна и хрилете на белия толстолоб се запушват и той умира" - казва доцент Ангел Цеков.

Традиция е когато младите гребци влизат на вода да дават по малко хляб на рибата. Така че ако видите бял амур да следва лодките то е защото очаква своето гребно лакомство.

\