Светецът идва в България след политически преследвания

Преди покръстването на Първата българска държава е приеман с недоверие

Основните източници за живота на Климент са два средновековни документа, писани на гръцки. По-ранният и по-подробен от двата е житие на Климент, написано от Теофилакт, Охридски архиепископ (1084-1107), известно като "Пространното житие". Другият е "Кратко житие", написано от Димитрий Хобатиан, също архиепископ (1216-1234 г.).
Най-ранното сведение за Климентовия живот, което дават животописците, е, че от младежки и юношески години е придружавал Методий и е видял с очите си всичките дела на своя учител. Ако се приеме, че младежки и юношески са годините между 16 и 18, може да се предположи, че познанството му с Методий датира от около 856-858 г., ключов период в живота на Методий. От житието на Методий е известно, че около 856 г. той се отказва от обещаваща кариера в провинциалната византийска администрация и влиза в манастир на витинийския Олимп (Улудаа), южно от Мраморно море. Това значи, че от около 856 г. Климент е бил ученик на Методий в един от манастирите. Приблизително по това време към Методий се присъединява и брат му Константин (по-късно известен с монашеското си име Кирил).
Между 863 и 868 г. изворите мълчат за Климент. Известно е от по-късни старобългарски жития, че през 868 г. Климент придружава Кирил и Методий по време на посещението им в Рим. След три и половина години в Моравия Кирил и Методий заминават на юг, за да ръкоположат учениците си, сред които и Климент, в свещенически сан, и пристигат в Рим в края на 867 или началото на 868 г. Константин умира в Рим на 14 февруари 869 г. малко след като се замонашава под името Кирил. Уважавайки последното желание на брат си, Методий се отказва от намерението си да се завърне в манастира си в Олимп и вместо това избира да продължи общата им работа сред българите. По всяка вероятност Климент прекарва следващите петнадесет години до смъртта на Методий заедно с него в Панония и Великоморавия.
Изворите заговарят отново за Климент след смъртта на Методий на 6 април 885 г.
Методий определя за свой наследник Горазд, който има преимуществото, че е местен и че владее латински. Номинацията не спечелва одобрението на папата и Вихинг, франкският епископ и стар противник на Методий, подновява с нова енергия опитите си за потискане на славянската литургия в цяла Централна Европа.
След кратък престой в затвора Климент и спътниците му са осъдени на вечно изгнание от Велика Моравия.