Веселин Маринов се разплака в ефир за Димитър Пенев!

"Имахме едно неповторимо поколение във футбола. И аз се страхувам да не се разчувствам при смъртта на Димитър Пенев". С тези думи ни върна към големите победи на българския "сборен" тим от 1993-1994 г. в студиото на "120 минути" Веселин Маринов. "Певецът на народа" обаче не издържа и в очите му заблестяха издайнически сълзи, когато заговори за "Пеневата чета".

"Неслучайно хората ги наричаха така. Аз не мога да си представя по-големи герои на новото време от тях. Това са истинските герои на България. Ние сме много разединени, злобни, завистливи хора и това може би ни пречи основно да вървим напред. Но какво направиха тези момчета - това обединение на страната по никакъв друг начин не го видяхме през всичките тези години. И то в най-тежките! Боже, не мога да забравя това време! Хората стъпваха по таваните на колите, мачкаха ги...", припомни си ентусиазма от българския футболен триумф на световното първенство по футбол в САЩ през 1994 г. изпълнителят на "Лятна жълта рокля".

Маринов съжалява, че не е могъл да опознае отблизо Стратега, а през годините до кончината му само са се е срещал на официални събития с треньора на "златните момчета" на България.

"Казвал ми е хубави думи за това, което правя. Всички знаят какво излъчване имаше този човек! Каква доброта струеше от него", каза с тъга пред водещия Светослав Иванов популярният певец.

Веселин Маринов добави, че ще отиде на стадион "Васил Левски", за да остави едно цвете в памет на човека, под чието ръководство националният ни отбор пожъна най-грандиозните победи в историята на българския футбол.

"Това е особено важно сега, когато са поставени на изпитание Петър Хубчев, Любослав Пенев, Боби Михайлов... Това са хора, които трябва да останат с нас още дълги години, защото такива като тях няма още скоро да видим", убеден е изпълнителят на "Горчиво вино".

Самият Веселин Маринов е с футболно минало зад гърба си. Като дете и юноша той рита в местния тим "Локо - Сухиндол".

"Всъщност играх футбол до 38-годишната си възраст. Бях халф, малко встрани, заради високия ми ръст", не може да забрави времето, когато е гонил топката именитият певец.

"Любовта ми към футбола се пренесе обаче в сегашното ми запалянковство. Аз до такава степен обичам да гледам футбол, че често спирам колата и пускам лаптопа да гледам дербитата и чак след това да продължа", призна Маринов.

Той и досега носи в душата си вълнението от историческия мач от 17 ноември 1993-а на парижкия стадион "Парк дьо Пренс", когато нашите футболисти победиха Франция. Но Веселин Маринов припомни в студиото на Нова телевизия не топовния шут на Емил Костадинов в последната минута, който едва не отнесе главата на Бернар Лама, изстреля тима ни към финалите на Световното първенство и роди крилатата фраза "Господ е българин", а култовия пас на Любо Пенев.

"Певецът на народа" преживя в студиото на "120 минути" еуфорията на онзи ден и разкри колко е плакал - от гордост за България.

"Гледах мача в една мансарда в Германия, където живеех от 1989 г. И бях на рожден ден на един мой приятел сърбин. Горе, в таванската стаичка, имаше кабелна телевизия. Но бях сам! Не мога да кажа какъв рев, какво чудо, какво съм изживял от тоя знаменит пас на Любослав Пенев! И това незабравимо отиграване. Не само на самия удар. Ударът беше последното", описа емоциите си от големия ден преди 31 години Веселин Маринов.