Пенка Касабова е първата учителка с висше образование

Голямата любов е на оперния артист Борис Христов. В нейно списание за пръв път излиза стихотворението "Зайченцето бяло", написано от племенницата й Леда Милева

Коя българка е първата жена, ядрен физик? Кой е бащата на шоколада у нас и кой наш изобретател впечатлява Хенри Форд? Коя жена е първата българка, дипломиран лекар?

В поредицата "Забравените български гении" ще получите отговорите на всички тези въпроси. Всеки понеделник ви разказваме историите на гениални българи, които откриват и изработват нещо невиждано дотогава, които правят света по-добро място за живеене и с които можем само да се гордеем. Част от тях са забравени или са по-познати в чужбина, отколкото у нас. С поредицата "Забравените български гении" ще възродим отново ореола около великите им дела.

"Ръката, която люлее люлката, управлява света" - тази мисъл, често изричана от нейната преподавателка Елисавета Кларк, вдъхновява Пенка Касабова да укрепва връзката дете - родител - учител - общност - държава.

Била е неразбирана, но е била също обичана и удостоявана с най-високи български отличия. Търпеливо, като "педагог на педагозите", отглежда кошер от последователи, които пренасят през времето любовта към изкуството да се изгражда Човек. Пенка Милева Касабова е педагог и писател, както и първата българска детска учителка с висше образование по предучилищно възпитание.

Родена е в Стара Загора на 12 август 1901 година в семейството на учителката Анастасия Касабова и учителя и книжар Милю Касабов. Сестра е на поета Гео Милев и леля на поетесата Леда Милева.

На 20-годишна възраст завършва педагогическия курс на Елизабет Кларк към Американската детска градина в София като една от неговите първи възпитанички, а от септември 1921 година започва работа в Американската детска градина като учителка.

Кларк е дъщеря на американски мисионер, която е родена в Пловдив. Завършва Чикагския колеж за детски учителки, след което работи като педагог. Открива и ръководи американски детски градини в Самоков, София и Кнежа. През 1925 година Кларк изпраща Пенка да следва в Съединените американски щати. И така през следващите четири години Касабова е студентка по педагогика в Националния колеж за детски и начални учители в Еванстън, Илинойс, като се дипломира с бакалавърска степен по педагогика.

След завръщането си в България Касабова прилага творчески постиженията на съвременната педагогика и ги приспособява към местните условия. Образованието и натрупаният опит са в основата на провежданото от нея обучение на педагози и на деца чрез адаптирани за българската среда модели. Ръководи курса за подготовка на детски учителки към Американската детска градина в София в продължение на три години, а през 1932 година става директор на Американската детска градина и курса за подготовка на учителки към нея. През същата година става приемничка на Елизабет Кларк като директор на Американската детска градина в София и Института за детски учителки към нея. Остава на тази длъжност до юни 1942 година, когато тези институции са закрити заради Втората световна война.

В края на 1932 година замисля издаването на списание за предучилищно възпитание, което да е в помощ на всички учителки в детски градини и да популяризира системата на предучилищното възпитание. Наречено е "Първи стъпки" и започва да излиза като орган на дружеството "Фридрих Фрьобел" на завършилите Американската детска градина, а Пенка Касабова е главен редактор. Концепцията е да е месечно списание с четири отдела: общ, за родители, за учители и за деца. През 1940 година отговорник за детския отдел става Леда Милева; там за първи път е публикувано стихотворението й "Зайченцето бяло цял ден си играло". Списанието излиза 12 години, временно спирайки само по време на бомбардировките на София, но през 1945 година е забранено като всички частни издания.

"Характерна за Пенка Касабова е дарбата да привлича за своите каузи хора от различни социални слоеве, да открива таланти и да помага за избора на професия. Сред талантите, на които тя оказва огромно влияние, е Борис Христов. Пенка Касабова е неговата голяма любов. Тя го въвежда в своя интелектуален кръг, с обаянието и настоятелността си стимулира неговото развитие като певец с широки интереси към всички изкуства. Това по-късно се отразява в многостранността на изгражданите от артиста образи на оперната сцена", разказват от музея на прочутия ни оперен артист.

Връзката й с Борис Христов, датираща от 1937 година, оказва голямо влияние върху развитието му като творец, за да поеме по пътя на своето призвание - музиката. В писмо от 1946 година той пише: "Ти си била и ще бъдеш един от най-големите двигатели на моите стремежи, на моите действия за постигането им. Сега виждам ясно благотворното ти влияние върху мен, върху развитието на моите добродетели, на чувствата ми и на желанията ми за борба и за победа в живота".

Саможертвено, със съзнанието, че се обрича на самота, Пенка Касабова поощрява Борис Христов да замине, за да се учи и да осъществява творческите си мечти в Италия.

След преврата на 9 септември 1944 г. на нея не й разрешават да замине за Италия при него, но сътрудник на Държавна сигурност й обяснява, че може и да й разрешат, ако започне да им сътрудничи и да донася чрез посолството в Рим за хората, с които ще се среща. Тя обаче отказва.

През 1948 г. е уволнена от Министерството на просветата "поради непригодност", макар че тогава е единствената жена в България с висше образование по предучилищна педагогика. Както пише в своите спомени, "наистина аз бях непригодна тъй шаблонно и безкритично да въведа съветския метод в българските детски градини... не можех да отида против съвестта си и против педагогическото си верую".

В продължение на години Пенка Касабова е оставена без работа, като е и изселена.

До 92-годишната си възраст продължава да води дневник - мозайка от описания на срещи, отбелязване на триумфи, разсъждения и обобщения за таланта. Дневникът, невъзможно съчетание от сдържаност, възторг и терзание - под заглавие "Любов и талант", излиза по волята на неговата авторка след спазената етика на дистанцията във времето. Това е едно от най-пълните и достоверни свидетелства за творческия и житейския път на Борис Христов.

Пенка Касабова умира в София на 12 септември 2000 година.

Следващата седмица четете за самарянката Констанца Ляпчева