Констанца Ляпчева създава Деня на детето у нас

Една българска жена заговоря за защитата на децата от насилие и експлоатация. И настоява държавата да наказва родители, които малтретират отрочетата си. Нейното име е Констанца Ляпчева и остава в родната история като една от най-дейните български общественички.

По нейна инициатива през 1927 г. за първи път у нас на 1 юни отбелязваме Деня на детето. Три години по-късно Ляпчева изнася реч в Обществото на народите (предшественик на ООН), където поставя въпроси за трафика на жени и защитата на децата. Това е изключително рядко постижение за българка по онова време.

Констанца Петрович е дъщеря на тревненския чорбаджия Георги Петрович Чохаджията и е родена на 22 март 1887 година. Завършва средното си образование в София, след което учи в Швейцария.

По време на Балканските войни Ляпчева е милосърдна сестра. За тази си дейност е наградена с Голям кръст на Българския червен кръст. Участва активно във всички мероприятия по изхранването и настаняването на бежанските деца. Провъзгласена е за почетна членка на Съюза за закрила на децата в България. Като такава през 1927 г. е избрана за подпредседател на съюза. На този пост е до 1940 г., когато е избрана за председател. По време на Чирпанското земетресение през 1928 г. Ляпчева завежда службата за общо подпомагане на децата в земетръсната област. За тази дейност е наградена от цар Борис III с Дамски орден за гражданска заслуга I степен. От следващата година е почетен делегат за България на Международния съюз за закрила на децата. По-късно Констанца ще получи прозвището "Първата закрилница на българските деца".

През 1912 година във Виена Констанца Петрович се жени за Андрей Ляпчев - министър-председател в правителствата, управлявали България от 1926 до 1928 година и от 1928 до 1931 година. И приема неговата фамилия. Двамата нямат наследници, но Констанца приема каузата до края на живота си да помага на беззащитни деца.

Идеята за международен Ден на детето се заражда след Световната конференция за детското благосъстояние в Женева през 1925 г., където се обсъждат правата, здравето и защитата на децата. През 1927 г. цар Борис III издава специален указ за официално отбелязване на Деня на детето в България, като огромна заслуга има Ляпчева. Първоначално празникът не е на 1 юни, а се чества във "втората неделя след Великден".

Констанца Ляпчева урежда няколко курса за социална работа и заведения за обществено подпомагане на децата, а постиженията й сякаш са безчет.

Провежда курсове за подготовка на учителки съветнички, който е открит през 1927 г., а две години по-късно организира първото лятно детско игрище в София. Има принос за откриването на дом "Спасете децата" в София, който дава временен подслон на бедстващи деца, както и за първото българско летовище, което се намира в родопското село Дорково.

Сред другите й благородни постижения са дом "Наше огнище" в София Ц единственият пансион в България за юноши работници, който е открит през 1929 г., и летовище "Наше огнище" Ц единствената почивна станция в България за юноши работници, която се открива през 1934 г.

Ляпчева сформира комитета "Майка и дете" в София през 1934 г., в който са уредени първите детски ясли за работнически деца, както и единственото сиропиталище за селски девици сираци в Долна баня, което е създадено през 1940 г. с цел да подготвя селските девици за добри майки и селски стопанки. Констанца Ляпчева дарява имущество и сгради за сиропиталища и социални домове, а центърът в Долна баня носи нейното име.

Съюзът за закрила на децата в България е една от най-важните български обществени организации между двете световни войни. Създаден е през 1925 г. с идеята държавата и обществото да започнат организирано да се грижат за децата - особено за бедните, болните, сираците и децата, пострадали от войните.

Организацията възниква в тежък период за България - след Балканските войни и Първата световна война, с огромен брой сираци и бежанци, висока детска смъртност, бедност и масово недохранване. Това принуждава държавата и обществения елит да започнат по-модерна социална политика, подобна на тази в Западна Европа.

За 20-те години на ХХ век идеите им са били доста модерни, детето трябва да има специална държавна защита, бедността не бива да обрича децата, насилието над деца трябва да се наказва и обществото носи отговорност за детското здраве и образование. Това е периодът, в който в Европа започва да се оформя концепцията за "права на детето", а българският съюз се опитва да следва тези тенденции.

Макар в професионалния си успех да жъне успехи, в личен план Констанца преживява разочарования. Когато се омъжва за Андрей, тя е на 24 години, а той - на 45 години. Бракът им не е смятан за особено щастлив. В публикации за живота й се посочва, че отношенията им са били трудни и емоционално дистанцирани. Някои биографични материали дори твърдят, че Констанца е имала извънбрачни връзки.

Въпреки личните проблеми двамата запазват силно обществено партньорство. Андрей Ляпчев подкрепя обществената й дейност, а Констанца използва позицията си като съпруга на министър-председателя, за да развива каузи за закрила на децата и социални реформи. Двамата участват активно и в благотворителни и обществени инициативи.

След смъртта на Андрей Ляпчев през 1933 г. Констанца продължава активната си благотворителна работа още почти десетилетие. И двамата завещават значителна част от имуществото си за обществени и държавни нужди.