Любомир Кръстанов създава един от най-известните научни трудове

• Доказва спонтанно образуване на водни капки
• Механизмът, открит в тандем с Иван Странски и кръстен на двамата български физици, е с огромно значение в нанотехнологиите

Иво АНГЕЛОВ

Един от най-цитираните научни трудове в света е написан в България.

Негови автори са Иван Странски - бащата на физикохимията у нас, за когото ви разказахме в история №143 от поредицата "Забравените български гении", и учения геофизик Любомир Кръстанов, чийто житейски и професионален път представяме днес.

Първите научни интереси на Кръстанов са в областта атмосферната физика, по-специално фазови преходи на водата в атмосферата и облакообразувателни процеси.

В докторската си дисертация разработва модел за отлагане на едновалентни йони върху кристален субстрат (бел. ред. - изходно вещество за даден процес в химията), съставен от двувалентни йони. Работата му е от особено значение за изясняване на кристализацията на тънки слоеве чрез кондензация. Този процес, известен като "Механизъм на Кръстанов-Странски", е от голямо научно значение и намира приложение в съвременните нанотехнологии, както и потенциални приложения в квантовата информация и квантовите компютри. Този труд на Кръстанов е един от най-авторитетните научни трудове, писани в България: към 2009 г. има над 8000 цитирания.

Процесът трудно може да бъде разбран от хора без сериозни познания, но може да се опише и с достъпен език.

Механизмът, предложен през 1938 г. от двамата ни учени, протича в няколко етапа. При първоначалния подслоен растеж отложеният материал образува един или няколко пълни атомни слоя върху подложката. Този начален слой се нарича омокрящ. При следващия етап след достигане на определена критична дебелина натрупаните механични напрежения, породени от различията в кристалните решетки на филма и подложката, стават достатъчно големи. За да намали енергията си, системата започва да образува триизмерни острови върху вече съществуващия слой.

Механизмът на Кръстанов-Странски е особено важен при създаването квантови точки, лазерни диоди, инфрачервени фотодетектори и оптоелектронни и наноелектронни устройства.

Любомир Кръстанов е роден на 15 ноември 1908 г. в Плевен. Завършва физика в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1931 г. във Физико-математическия факултет, а седем години по-късно защитава първата в Софийския университет докторска дисертация по физика на тема "Отлагане на йонните кристали един върху друг".

Професионалният му път продължава със специализация в Лайпцигския университет (1940-1941 г.) и във Вандорф в Германия. В Държавната политехника е частен доцент по метеорология в периода 1946-1947 г., а през 1947 г. е избран за доцент в Софийския университет. Четири години по-късно става професор, а от 1960 г. е ръководител на катедрата по метеорология и геофизика в Софийския университет. През 1947 г. е избран за член-кореспондент, а през 1961 г. - за академик на БАН. Кръстанов е председател на академията на науките в продължение на шест години - от 1962 до 1968 година.

Ученият също така изследва физиката на облаците и валежите, кондензационните и кристализационните процеси в атмосферата и турбулентността в приземния въздушен слой. Кръстанов решава основни проблеми на кондензационните и кристализационните процеси в атмосферата. Доказва, че при охлаждането на издигащ се поток от влажен въздух е възможно спонтанно да се образуват водни капки.

Участва в редакционните колегии на петтомната Кратка българска енциклопедия (1963-1969 г.) и на Eнциклопедия от А до Я (1974 г.), издадени от БАН. Основател е и началник на управление "Хидрометеорологична служба" и директор на Института по хидрология и метеорология към академията.

Кръстанов има и политическа кариера, като в продължение на четири години е министър без ресор, както и депутат в 4-ото и 5-ото Народно събрание в периода 1962-1971 г.

Заеманите от него научни позиции сякаш са безчет - постоянен представител на България в Световната метеорологична организация (1950-1959) и член на Консултативния комитет при Световната метеорологична организация (1964-1968), както и председател на Националния комитет по изследване на космическото пространство (1966-1977).

Българският учен е почетен член на Унгарската академия на науките и на Академията на науките и изкуствата във френския град Тулуза, както и чуждестранен член на Академията на науките на СССР.

Носител е и на редица отличия, сред които орден "Народна република България" втора степен (1960), "За заслуга към науката и човечеството (1967, Чехословакия) и лауреат на Димитровска награда през 1951 и 1980 г., като втората е посмъртно.

В наши дни Геофизичният институт на БАН, на когото акад. Кръстанов е създател и пръв директор, носи неговото име. Бележитият физик е и създател на централните лаборатории по космически изследвания и по слънчево-земни взаимодействия.