Борис Карлов вкарва акордеона в народната музика

• Има заслуга за създаването на прочутата група "Наша песен"
• Прави първите си записи едва 16-годишен, свири още на окарина, флигорна и тамбура

Иво АНГЕЛОВ

Първият патент за акордеон е регистриран на 6 май 1829 г. във Виена от производителя на органи и пиана Сирил Демиан и синовете му Карл и Гуидо.

Десетилетия наред никой не се досеща, че музикалният инструмент може да бъде използван и в народната музика. Основоположник на тази идея у нас е музикантът Борис Карлов, който с акордеона си променя родния ни фолклор.

Борис Карлов е роден на 11 август 1924 година в София, а баща му Карло Алиев е известен тромпетист и флигорнист, който ръководи популярната фолклорна Кореняшка група, участваща редовно и в предавания на Радио София.

Борис от малък започва да свири с баща си - първоначално на окарина и флигорна, след това и на тамбура, а на дванадесетгодишна възраст започва да свири на акордеон. По онова време дори самият той не подозира, че ще превърне акордеона в "народен инструмент".

Акордеонът не се използва в класическите и симфоничните оркестри поради специфичното си звучене и предназначение. В по-общия случай инструментът се използва като солов, най-вече за изпълнения на класическа и лека жанрова музика. Съществуват много пиеси, написани за пиано или орган, преработени във вариант за акордеон. Музикалният инструмент със своето темброво многообразие намира и широко приложение във вариететни и шоупрограми. Но това ще се промени.

Първият акордеон на Борис е обикновен 48-басов инструмент марка "Хонер". По-късно той свири на 120-басов, а в разцвета на кариерата си - на италиански акордеон "Скандали", специално изработен за него. Първите му записи са през 1940 година за Радио София. По това време е само на 16 години и е част от Кореняшката група. От 1945 година записва самостоятелно за предприятието за грамофонни плочи "Радиопром", а по-късно и за югославската "Юготон" - най-голямата звукозаписна компания и верига музикални магазини в бивша Югославия, базирана в хърватския град Загреб.

Борис Карлов е явление не само в българската, но и в цялата балканска музика. Той има и една от основните заслуги за създаването на прочутата група "Наша песен", в която пеят Борис Машалов, Гюрга Пинджурова, Мита Стойчева, Лалка Павлова, Ика Стоянова, Славка Секутова, Радка Кушлева. Тази формация изнася хиляди концерти из цялата страна, а и в чужбина, разказва историкът Росен Петров.

След 1950 година Борис Карлов вече се ползва с голяма популярност и провежда множество турнета в България, но също и в Югославия, Австрия, Германия, Чехословакия.

Сред най-популярните му изпълнения са авторски обработки на народни хора, най-често от Шопската фолклорна област - Граовско, Радино, Дудино, Левскарско, Ганкино, Дайчово, Право, Еленино, Македонско, Ситно шопско хоро. Макар почти всичките му записи да са на българска народна музика, по време на концерти понякога изпълнява също сръбски, далматински и албански фолклор, както и популярна музика.

"Първо, защото Борис Карлов е наистина гениален музикант. Второ, защото един от дядовците ми беше самоук акордеонист любител и на всеки празник имаше традиция да изсвири на акордеона си (това беше най-ценната му и любима вещ) едно-две хора, опитвайки се да наподобява стила на Борис Карлов. Любимите му бяха Ганкино и Дудино хоро. След това пускаше плочи на един "допотопен" грамофон "Унитра", за да слушаме оригинала. И до ден днешен, когато чуя мелодии, изпълнени от Карлов, се пренасям мислено за миг в онова време, когато в края на декември започваше да се носи мирис на обелени портокалови кори, цялата рода се събираше, а не си "чатеше", и може би най-голямата детска мечта беше под елхата да има пакетче с шоколад "Крава" - фин млечен. Допускам, че така е не само с мен. И това не е носталгия към "соца", а просто спомен за нашето детство. А мелодиите на Борис Карлов "подскачат" игриво из времето, като навяват хем тъга за отминалите малки парченца щастие, хем надежда, че все още сме част от нещо общо", пише още Петров.

Борис Карлов умира по време на концерт в сръбския град Кралево през 1964 г., като по това време е само на 40 г. Страдал е от бъбречна недостатъчност и неговата съпруга Василка го е придружавала, за да му носи акордеона по време на турнето.

"Пътувах петнадесет години с групата на Борис Карлов. По концертите ни държаха на сцената до един-два часа през нощта - аплодисменти, бисове... В Югославия го имаха за Бог - на ръце го носеха... И никакво сръбско - само български хора свирехме. Бях втори акордеонист в бисерите му Дудино хоро, Граовско, Шопско хоро...", разказва преди време брат му Христо.

"Борис Карлов е признат за първия, който е разработил отличителна техника и стил за свирене на българска народна музика на акордеон. Бил е ненадминат акордеонист с изискан и особено красив тон, изпълнен с емоционалност. Той е бил фолклорен музикант с желязно чувство за ритъм и брилянтна техника, който е свирил български народни мелодии със заразителна музикална чувствителност. Някои от неговите мелодии са се превърнали в стандартни фаворити сред северноамериканските балкански музикални и танцови последователи", пишат чуждестранни издания за българския музикант.