Фео Мустакова е първата българка солистка в "Мулен Руж"

Първата българка солистка в парижките кабарета "Фоли Бержер" и Лидо, бляскави изпълнения на сцената на "Мулен Руж" и легенда на родния балет.

Историята на Фео Мустакова е вдъхновяваща и показва как едно българско момиче, преследвайки мечтите си, достига до световния връх и е призната от бележити личности.

Теодора, както е истинското й име, е дъщеря на видния военен генерал майор Димитър Мустаков и е родена на 14 юни 1909 година в Солун.

Майка й учи музика в Дрезден, но след като се омъжва, изоставя кариерата на талантлива пианистка и се отдава на семейството. Още като малка Теодора се влюбва в балета. По това време в София има една-единствена специализирана школа, на балетмайстора на Софийската опера Пешо Радоев, и момиченцето се записва там.

Баща й избива стената между две стаи в дома им на бул. "Дондуков" в столицата и прави студио за упражненията й, разказват в детайли живота от Държавна агенция "Архиви".

На 18-годишна възраст, след като се преборва със страховете на родителите си, Фео заминава със сестра си в Париж. Там две години учи при Олга Преображенска, бивша прима на Императорския балет в Мариинския театър и любимка на гениалния балетмайстор Мариус Петипа.

Преображенска й помага да постъпи в трупата "Спар бале" точно когато парите на генерала свършват и бащата вика дъщеря си да се прибере в София. С трупата Фео Мустакова пътува по турнета из цяла Европа и получава покана за ангажимент в парижкото кабаре "Фоли Бержер".

"Фоли Бержер" е знаменито вариете, кабаре и концертна зала в Париж. От 1890 до 1920 г. се ползва с невероятна популярност. Първоначалната идея е това да бъде опера. Отваря врати на 2 май 1869 г. и програмата по онова време включва основно оперети и комични опери. Сред известните изпълнители, които са участвали там, са Чарли Чаплин, Морис Шевалие, Фернандел, Ела Фицджералд, Елтън Джон, Марсел Марсо, Ив Монтан, Едит Пиаф, Франк Синатра и много други.

"Отначало тя се колебае въпреки отличното заплащане, защото се притеснява как в България ще приемат нейното участие в "ревютата", както тогава са наричали шоупрограмите в кабарето. Но си дава сметка, че така най-сетне ще може да се издържа сама, и приема. В бляскавите спектакли освен балерините участват известни актьори като Фернандел, Морис Шевалие и Мистингет. Там работи като танцьорка и певица и американската звезда Жозефин Бекер. Сред публиката има както синекръвни особи, така и филмови звезди като Чарли Чаплин, който изненадва Фео с това колко красив мъж е всъщност. Тя танцува във "Фоли Бержер" пет щастливи години, от 1931 до 1935 година", посочват още от държавната агенция.

През 1937 г. българката получава ангажимент с немска трупа балерини в Рио де Жанейро. Там изживява силна любов с красив "бразилянец", както сама го нарича в документалния филм-разговор с Галина Борисова и Ани Колиер няколко години преди кончината си. Но все пак през 1939 г. се връща в България, където я чака нейната ученическа любов Асен Генадиев - учен, който вече е започнал блестящата си кариера на химик. Двамата се женят и през 1942 г. им се ражда син, когото кръщават Павел.

От 1934 до 1950 година Асен Генадиев е специалист по хранителна химия в Института за народно здраве към Министерство на народното здраве. Химикът завежда и токсикологичната лаборатория на Института по хранене при Българската академия на науките, организира и оглавява лабораторния отдел при новосъздадената Софийска окръжна санитарно-епидемиологична станция (1954 г.), създава Централна лаборатория по хлебопроизводство (1955 г.), която прераства в Научноизследователски институт по зърносъхранение, зърнопреработка, и хлебопроизводство. До пенсионирането си през 1972 година Генадиев е директор на този институт. През 1965 година е признат от Института за изобретения и рационализации за изобретател, а от 1970 година е професор. Автор е на повече от 40 научни труда, ръководства, учебници и инструкции по анализ на хранителните продукти.

След завръщането си в България Фео започва кариера на балетен педагог и хореограф. Основава балета към Музикалния театър "Стефан Македонски", където е балетмайстор от 1950 г. и главен балетмайстор от 1954 до 1960 г. Прави хореографията на 32 оперети и лирични опери. В преустроения първи етаж на бащината си къща легендата на българския балет посреща ученици в собствената си школа чак до 90-годишна възраст.

През 1953 г. баща й, ген. Мустаков, тогава на 80 г,. е арестуван за заговор, съден и осъден на разстрел по скалъпени обвинения. Смъртната присъда е отменена, но го пращат в Пазарджишкия затвор за 20 г., от които излежава 7. Има злощастието да бъде най-възрастният затворник по това време. Въпреки репресиите той доживява до 99 години, като преживява и атентата в църквата "Света Неделя" през 1925 г., разминавайки се само с наранявания.

През 1960 г. Фео Мустакова е уволнена от Музикалния театър. Възстановят я след 7 години, след като участва в журито на първото издание на знаменития Варненски балетен конкурс. Фео Мустакова пише и автобиография, "Живот в света на балета", която излиза през 2001 г.

"Тя е запомнена от близките и многобройните си ученици със своята елегантност и осанка, излъчваща достойнство, с навика си да говори на "вие" и с... вечната си цигара. Но най-вече с отдадеността си на ефимерното и толкова красиво изкуство на танца. Личният й архив, който обхваща периода от 1909 до 1994 г., се съхранява във фонд 980К в Централния държавен архив", разкриват от държавната агенция.

Фео Мустакова доживява до достолепната 102-годишна възраст и издъхва на 30 декември 2011 година.