Чаша крие тайна за християнството у нас

Сребърният предмет предизвиква спорове дали жупанът Сивин и българският елит бил православен преди покръстването

Много спорове относно приемането на християнството у нас разпалва една находка, пазена днес в Националния археологически музей към БАН. Става въпрос за сребърната чаша на Жупан Сивин.

Жупанът Сивин е един от шестимата велики боили, нещо като "министър" от тогавашния "Министерски съвет" от времето на Борис Първи.

Чашата е направена от сребро, има форма на обърнат пресечен конус и традиционната за Изтока дръжка с пръстен и орнаментирана плочка върху него. На дъното й има надпис "Богородице, помагай, Сивин велик жупан в България". Чашата най-вероятно е изработена от гръцки майстор в Плиска, защото стилът на украсата наподобява орнаментиката на византийските ръкописи от 9-и век.

Въпросите, които поражда въпросната чаша, са няколко. Християнският надпис върху нея кара някои изследователи да предполагат, че представители на българския елит са приели новата вяра още преди официалното покръстване през 864-865 г. Категорични доказателства за това обаче няма. Допълнителен повод за спорове е обстоятелството, че думите "Богородице, помагай" изглеждат разположени така, сякаш са добавени след изработването на чашата. Ако това е така, възможно е самият съд да е изработен преди покръстването, а християнският надпис да е бил гравиран по-късно, след приемането на новата вяра. 

През юни 1963 г. в околностите на съвременния град Преслав, където се е намирала и средновековната столица на Първото българско царство, е открита и въпросната сребърна чаша. Върху плоското външно дъно на чашата е поместен надпис на старобългарски език, изписан с гръцки букви, гравиран с триъгълен инструмент. От надписа става ясно, че чашата е била лично притежание на великия жупан Сивин. Тогавашният уредник на Преславския музей Тотю Тотев, разчел надписа, определил произхода на паметника, датирал го и обяснил неговото значение.

Украсата е разделена на три фриза с различен флорален орнамент. Средният фриз е най-широк. Най-долният краен пояс е зает от един мотив, навлязъл в литературата като "копиевидни листа". В основата си той вероятно е имал акантови листа, които дотолкова са стилизирани, че почти са загубили формата си. Този мотив се среща в преславската архитектурна декорация и в Мадарски коланен накит 2, обаче неговата форма е малко по-различна и не предполага пряко заемане и директно сходство.

Средният пояс е запълнен с вълнист повлек. От двете страни на виещо се дебело стъбло излизат клонки, редуващи се и извиващи се наляво и надясно. Завитъците на ластарите завършват или с трилистно листо и трилистна палмета или с петлистна палмета. Особеното при петлистната палмета е, че тя сякаш е съставена от две части - в долната си част основата е от две разтворени листа, от които излизат едно централно и две странични листа.

Горният пояс представя мотива "падаща вълна", който се състои от симетрично редуване на вейки и палмети спрямо оста на симетрия. Няма паралели сред българските паметници от Ранното средновековие.

Любопитно, че във Велики Преслав са намерени фрагменти от подобни чаши, направени от рисувана керамика. Такъв фрагмент е открит и в крепостта Туида край Сливен. 

Метална чаша, много близка по форма и украса на Сивиновата, е намерена на шведския остров Готланд, донесена от викинга Харалд Хардраг. В нейната украса обаче византийската орнаментика е комбинирана с мотиви от китайското изкуство, познато във Византия. Хардраг бил конунг, вожд на наемници, във византийската армия и участвал в потушаването на българските въстания през първата половина на XI в. Тогава именно отмъкнал чашата като военна плячка от българите или може би я получил като дар от византийските си работодатели.