Станка Николица Спасо-Еленина първа пише за еманципацията на жената

• Учи при бъдещия си съпруг - възрожденеца Никола Икономов
• Пионер е у нас в преводите на произведенията на Доситей Обрадович

Иво АНГЕЛОВ

Една от първите български поетеси, пионер в преводите на чуждоезична литератури и борец за правата на жените. Зад многообразието от каузи се разкрива името на Станка Николица Спасо-Еленина, която историята малко познава, но делото й е особено значимо.

Книжовничката и преводачка е родена през 1825 година в Арнаут в пределите на Османската империя, което днес е село Пороище в Разградско.

Станка учи при бъдещия си съпруг - възрожденеца Никола Икономов, който събужда у нея интерес към руската и сръбската литература.

Станка Икономова, с фамилията на съпруга си, работи като учителка в девическите училища в Разград до 1866 г. и в Русе от 1866 до 1871 г. След това се завръща и учителства в Разград до края на живота си. Членува в разградското женско дружество, дарителка е на женското благотворително дружество "Ступанка". Станка е активна участничка в женското движение и една от съоснователките на женското дружество "Майчина грижа" в Разград, като е с много прогресивни възгледи по въпросите за равноправието на жените и просветното дело у нас.

Станка Николица Спасо-Еленина е първата преводачка в България на произведенията на Доситей Обрадович.

Сръбският писател, поет, философ рационалист, педагог, книжовник и народен будител в края на XVIII век обявява, че ще пише на простонароден език, който да бъде разбиран не само от образовани хора, но и от необразованите селяни и пастири. Въпреки това езикът на Обрадович представлява славяносръбска смесица, но не и народен език. Печата като свое второ книжовно дело автобиографията си - "Живот и приключения на Димитри Обрадович, наречен в калугерство Доситей". През 1808 г. основава гимназия в Белград, която по-късно се преобразува в първия сръбски университет. Доситей Обрадович е първият сръбски министър на просвещението.

През 1853 г. българката издава части от негови съчинения под заглавие "Две приказки за славните жени и за Аза человекомразеца", с което Станка се утвърждава като първата българка, поставила открито въпроса за еманципацията на жената. Книгата е въведена като учебно помагало в някои български училища през Възраждането.

Николица е сред първите български поетеси. Подготвя за печат преводите на "Многострадална Геновева" и "Касиа царица" - неин роман, който не успява да издаде.

Съпругът й Никола е роден в Жеравна през 1820 г., но създава първото взаимно и първото класно училище в Разград и така двамата заедно развиват просветителска дейност. Икономов е автор на книгата "Земледелие", с която поставя началото на селскостопанската литература в страната. Двамата се женят през 1852 г. Той приема църковен сан през 1874 г. и става свещеник. По време на Руско-турската война от 1877 - 1878 г. е избран за председател на окръжния съвет и участва в организирането на отбраната на града. След войната е избран за депутат в Учредителното събрание. Освен това е избиран в I Велико народно събрание и II Обикновено народно събрание в допълнителните избори. Превежда учебника "Ерминия" от гръцки език, но не го издава. От 1849 до 1850 г. печата стихотворения в Цариградски вестник. Представител е на Разград в църковното движение в Цариград и е сред членовете и основателите на читалище "Зора" в Русе.

Паметта на съпрузите е почетена с къща музей "Станка и Никола Икономови", която е открита на 17 април 1980 г. в Разград.

Експозицията, уредена в дома на двамата възрожденци, се състои от фотодокументална част и приблизителна възстановка на бита на семейство Икономови. В първото помещение са експонирани фоторепродукции на портрети и картини, факсимилета на документи, отразяващи живота и дейността на двамата просветители, ксерокопия на книгите им "Земледелие", "Две приказки за славните жени и за Аза человекомразеца" и "Ерминия" - ръководство за обучение по взаимоучителната метода. Във второто помещение са показани предмети и лични вещи от всекидневния бит на Икономови, а в следващото е направена възстановка на гостната.

На Станка Николица Спасо-Еленина са посветени организираните в Разград литературни празници "Поетични хоризонти на българката", които се отбелязват на всеки пет години.

Девет деца имат Станка и Никола Икономови. Шестте им дъщери са учителки, омъжени за видни български общественици. Дъщерята Стефания е първата жена в Разград, завършила висше образование в Киев, преводачка и писателка. Другата дъщеря Дочка е председателка на женския клон на дружеството "Червен кръст" в Разград. Райна е първата детска учителка в града. Най-известен от децата им е Григор Попов - общественик, театрал, журналист, един от стожерите на духовния живот на Разград през първата половина на миналия век, издател на вестник "Разградско слово" от 1922 до 1944 година.