Лука Касъров пише първата енциклопедия
Лука Касъров е първият български енциклопедист, лексикограф, просветен деец, библиограф и създател на първата българска енциклопедия "Енциклопедически речник".
Името му може да е малко познато, но делото му е забележително и не заслужава да бъде забравено.
Роден е на 24 юни 1854 година в Копривщица - населено място, което тогава е в пределите на Османската империя. Начално образование получава в родния си град и в Цариград през 1871 година. Завършва висше образование в Робърт колеж през 1877 година и получава титла бакалавър по изкуствата.
Робърт колеж е второто най-старо американско училище в света извън Съединените щати след Американския колеж в София. До 1971 година функционира като колеж, а след това е преобразуван в средно училище. В края на XIX век и началото на XX век Робърт колеж е едно от най-добрите училища в Османската империя, като в него учат и много българи.
В периода 1877-1890 г. Касъров е сътрудник на вестник "Зорница". От 1893 г. живее в Пловдив и работи като гимназиален учител, главен библиотекар и поддиректор на Народната библиотека. Както много други личности, съграждали богатата ни културна история, и той незаслужено е останал в забвение, разказват за живота му от Народна библиотека "Иван Вазов" в Пловдив.
Касъров се издига до поддиректор на Пловдивската народна библиотека (1902-1915). В културната институция просветният деец се заема с пренареждането, сигнирането и каталогизирането на библиотечния фонд.
В периода 1899-1907 година година издава в три тома първата българска енциклопедия "Енциклопедически речник", която съставя сам в продължение на 30 години. Владее английски, френски, руски, немски и турски език.
През 1899 г. излиза том I, през 1905 г. излиза том II, а през 1907 г. - том III. Лука Касъров си поставя благородната и трудна задача да даде на българския читател цялостен енциклопедичен справочник "...който се поднася на училищата и на интелигентната публика с надежда да стане настолна книга на всяка частна библиотека, на всякой дом". По информация на пловдивската библиотека "Енциклопедически речник" съдържа 3172 печатни страници, около 23 000 статии и съдържа, както е посочено на титулната страница, "1) сведения исторически, биографически, географически, научни, литературни, митологически, библейски и други; 2) чужди думи, употребителни в книжовния ни език, и 3) наши си книжовни думи, които мъчно се разбират".
Близо 40 години изданието остава единствената българската универсална енциклопедия. "Без съмнение Лука Касъров се ръководи от примера и принципите на френския лексикограф, педагог и издател на енциклопедична литература Пиер Ларус. Удивителното в случая е, че трудът е дело само на един човек, който го подготвя в продължение на 30 години, използвайки източници на български, френски, английски и руски език. Речникът е венец на издателската дейност на Драган Манчов. За да го отпечата, издателят продава къщата си, а за III том залага своята пенсия", разказват от библиотека "Иван Вазов" в Града под тепетата.
Работата като библиотекар подтиква Лука Касъров да напише и друг голям труд - "Пълен български речник", който не е отпечатан. Ръкописът, състоящ се от 4232 страници, се пази в архива на Пловдивската народна библиотека. В нея се съхранява и "Служебен списък", издаден от дирекцията на Пловдивската девическа гимназия. В него освен работната му дейност са описани и всички книги, които е създал и при чието съставяне е взел участие.
На 1 юни 1902 г. директорът Борис Дякович го назначава за поддиректор, за да се осъществи пренареждането, сигнирането и каталогизирането на библиотечния фонд, който е в незавидно състояние. Освен с работата по каталозите Лука Касъров е ангажиран с ред организационно-административни задачи по ремонта на сградата на библиотеката.
Напуска библиотеката през 1915 година и година по-късно житейският му път е прекъснат на 61-годишна възраст.
По повод смъртта на този бележит българин през 1916 г. списание "Светлина" отбелязва, че неговият "Енциклопедически речник" "...ще бъде единствен за дълго време като справочна настолна книга".
