Захари Караогланов е основоположник на аналитичната химия

• Пръв председател на Съюза на химиците в България
• Автор е на първия наш университетски учебник по неорганична химия

Иво АНГЕЛОВ

"Винаги е имало и ще има в България хора, които са изпъквали със своите способности, които са дали голяма дан за преуспяване на род и родина, но които не са били достатъчно оценени от съвременниците си, защото са били прекалено скромни и не са правили шум около личността си. За такива хора не е бивало удоволствие да виждат портретите си във вестници и списания, не са си уреждали юбилеи и прочие; техният живот е преминал тихо и скромно. Но проследи ли човек по-внимателно тяхното дело, то той открива в тях актив, който ги поставя много по-високо от мнозина други, които благодарение на шума, вдигнат около тях, са си създали прозвището на хора с големи заслуги..."

Думите принадлежат на Захари Караогланов, който е основоположник на аналитичната химия у нас и пръв председател на Съюза на химиците в България. И въпреки научните си успехи до края на живота си остава изключителност скромен и бяга от парадността.

Научната му дейност е в областта на тегловния анализ, върху механизма и чувствителността на аналитичните реакции. Той полага основите на волтамерметрията и формулира едно от първите уравнения на електрохимичната кинетика - уравнението на Караогланов. Автор е на първия български университетски учебник по неорганична химия.

Аналитичната химия е дял от химията, който изучава разделянето, идентифицирането и количествената оценка на химичните компоненти на естествени или изкуствени материали. Качественият анализ дава информация за вида на химичните компоненти на дадена проба, а количественият определя количеството на един или повече от тези компоненти. Често преди самия анализ се извършва разделяне на отделните компоненти. Аналитичната химия се занимава също с подобрения в планирането на експериментите, хемометрика и създаване на нови инструменти за измерване. Аналитичната химия има приложение в криминалистиката, биоанализа, клиничната химия, анализа на материали и на околната среда.

Студентът Караогланов публикува през 1902 г. в сп. "Природа" първата си научнопопулярна статия "Радиоактивните тела и техните лъчи". Колко актуална е избраната от него тема показва фактът, че статията излиза само 6 години след откриването на естествената радиоактивност от Анри Бекерел през 1896 г., пише ст.н.с. Димитър Христов от Софийския университет "Св. Климент Охридски". И добавя: Завършва с отличие Физико-математическия факултет и е назначен за учител в знаменитата Софийска класическа гимназия, помещаваща се в сградата на сегашния Фармацевтичен факултет и известна по-късно като Първа мъжка гимназия, в която са преподавали най-видните представители на българския интелектуален елит. Още като студент обаче Караогланов е привлякъл вниманието на своите преподаватели с дарованието и трудолюбието си. Затова, когато далновидният държавник и голям български учен проф. Иван Шишманов като министър на просвещението успява да издейства стипендии за специализация в чужбина за даровити български младежи, завършили Висшето училище в София, един от първите в групата е Захари Караогланов".

Захари е роден на 24 юни 1878 г. в Шумен. През 1902 г. завършва химия в Софийския университет. В 1903 - 1904 г. специализира в Лайпциг, а през 1911 г. - в Берлин. От 1907 г. е асистент, през 1910 г. е избран за доцент, а пет години по-късно вече е професор. От 1920 г. е ръководител на катедрата по аналитична химия във Физико-математическия факултет на Софийския университет.

"В един ден на меката и спокойна есен на същата тази 1898 г. на шуменската железопътна гара се събират петдесетина младежи. Изпращат ги роднини, близки, приятели. С железница стигат до Русе, а след това с параход по Дунава до Никопол, Лом и Видин. От пристанищата те продължават по едни, по двама, с каруци до малки, забравени селца. Това са младите български учители, които отиват да служат на своя народ. Сред тях е и Захари Караогланов. На пристанището в Никопол слизат голяма група шуменци. Към полунощ на вратата на празнуващите бъдещи учители се почуква. Строен господин с постригана по турски брада, облечен в дълъг копринен халат, желае да се присъедини към тях. Песните продължават. После ги разпитва надълго какви са, що са и по какъв повод са се събрали така весели, така жизнерадостни. Обясняват му. Когато се сбогува с тях, посетителят си тръгва с думите: "С такива учители българският народ наистина може да разчита на щастливо бъдеще". Разговорът се води на турски език. Едва след няколко дни се разбира, че високият им гост е бил самият Едхем паша, победителят в гръцко-турската война при Лариса през 1897 г. Захари Караогланов учителства само една година в с. Бряст, Никополско. Спечелените по време на учителствуването пари му позволяват да пристъпи към осъществяването на една голяма мечта - получаване на по-високо образование", пише още Христов.

Заслугите на Захари Караогланов към българската наука и образование (средно и висше) не се изчерпват само с неговия личен принос, с това, което той самият е направил. Не по-малко значение има школата, която той създава, и делото на неговите ученици. В продължение на много десетилетия всички учители по химия в България са негови ученици, почти всички преподаватели по химия в Софийския университет и в другите висши училища в страната пак са негови ученици.

По-значими негови научни трудове са: "Върху редоксипроцесите при електролиза на железни соли в разтвор" (1905 - 1906, в 2 части на немски език), "Систематичен ход за качествено изследване на киселини" (1922, съавтор М. Хаджиев), "Ръководство по аналитична химия" (1923 - 1924, в 2 части) и "Химични изследвания върху състава на черноморската вода и на някои от езерата ни покрай Черно море" (1926, съавтор М. Хаджиев).

"Нека не се забравя, че парите, дадени за Университета, са пари, дадени с голяма лихва, защото Университетът е сеяч не само на духовна култура, но и на приложни знания", пише приживе Караогланов и думите му отекват и до ден днешен.