Драган Манчов пише първия учебник за гласно преподаване

Драган Манчов е сред най-важните фигури на Българското Възраждане, като остава в историята с ролите си на просветител, книгоиздател и общественик.

Драган Манчов (роден като Димитър Василев Манчов) е роден в Батак, като започва своя път като учител в редица селища, включително Пазарджик, Перущица и Пловдив. Годината на раждането му не е известна със сигурност, като се приема, че тя е 1834 г. Според други сведения е роден през 1824 или 1832 година. Ученик е на хаджи Найден и Йордан Ненов - първият определя себе си като "ревнител болгарского просвещения, учителя и книгопродавец по всея Словено-Болгария", а другият е учител и книжовник от Търновско.

През 1862 г. Манчов започва мащабна издателска дейност, като в рамките на половин век издава 547 книги, много от които написва сам. За да финансира издаването на важни за народа трудове, Манчов дори продава собствения си дом.

Първата си книга издава през 1854 г., а от 1862 г. работи заедно с Христо Г. Данов. По-късно развива самостоятелна издателска и книжарска дейност с център Пловдив и клонове в Свищов, Солун и Битоля. Неговите учебници, предназначени предимно за началните класове, спомагат за изграждането на национална идентичност.

"Бащин език" е най-значимият учебник на Драган Манчов. Издаден за първи път през 1869 г., той се превръща в революция за българското образование. Това е първото помагало за нагледно гласно преподаване у нас, което заменя остарялото механично наизустяване с достъпно и логично обучение. До Освобождението претърпява 20 издания, а общо достига над 40 тиража, като десетилетия наред служи на българските деца.

Манчов отпечатва също църковнопевчески сборници, географски атласи и първата българска енциклопедия "Енциклопедичен речник" с автор Лука Касъров, за когото вече сме ви разказвали.

Манчов редактира вестник "Стара планина" и има сведения, че той е един от хората, които налагат името Стара планина вместо използваното дотогава име Коджабалкан или Хемус.

Издателят има и други значими творби. "Учебник по българска история за народните училища" излиза през 1879 г. Учебникът е изключително важен за събуждането на националното самосъзнание на учениците в свободна и в останалите под османска власт български земи. Налага и географски атласи и карти, които са нужни за модернизирането на българските класни стаи по европейски модел.

Манчов не се ограничава само до училищна литература. Неговото издателство в Пловдив финансира и отпечатва фундаментални за българската култура трудове: "Пряпорец и гусла" (1876 г.) - първата самостоятелна стихосбирка на Иван Вазов, сборници за църковно пеене, крепящи православната ни идентичност, "Въстанието и клането в Батак" (очерк, написан от Ангел Горанов под псевдонима Бойчо). Манчов лично подпомага и насърчава издаването на този емоционален исторически разказ за трагедията в родното му място.

Отношенията между Драган Манчов и Христо Г. Данов са уникален пример за национално отговорно сътрудничество и здравословна конкуренция. Те са двамата най-големи стълбове на българското възрожденско книгоиздаване. Заедно успяват да отпечатат над 1000 учебника и помагала по европейски модел, с които буквално захранят образователната система в Мизия, Тракия и Македония.

Драган Манчов започва своята мащабна издателска дейност през 1862 г. именно в партньорство с вече утвърдения по това време Христо Г. Данов. Двамата бързо осъзнават, че силите им трябва да бъдат обединени, за да отговорят на огромния глад за български книги и учебници в десетките новооткриващи се класни училища. В този ранен период те координират усилията си при разпространението и снабдяването на училищата.

След като Манчов натрупва опит, той решава да развие самостоятелна издателска и книжарска дейност. Вместо това да доведе до разрушителна вражда, двамата големи възрожденци проявяват завиден прагматизъм и си поделят пазара според възрастовите групи на учениците. Драган Манчов се специализира предимно в учебници, помагала и буквари за началните класове, а Христо Г. Данов насочва своите усилия към по-сложна учебно-методическа литература за главните (класните) училища и по-горните курсове, както и към художествени и научни преводи.

След Освобождението Пловдив се превръща в културната столица на България (превръщайки се в център на Източна Румелия). И Данов, и Манчов са ядрото на интелектуалния елит в града заедно с автори като Иван Вазов и Йоаким Груев. Двете големи издателства често се конкурират за правото да отпечатат трудовете на тези бележити автори, но тази конкуренция само вдига качеството на българската книга.

Участието на Драган Манчов в Старозагорското въстание от 1875 г. е преломен момент, който го превръща от мирен просветител в преследван от властта революционер. Неговият принос е свързан с логистична и организационна подкрепа на бунта в Пловдивския регион.

През лятото на 1875 г. БРЦК изпраща апостоли, които да вдигнат на оръжие българските градове. Като авторитетен книжар и общественик с контакти в цяла Тракия Манчов бързо се включва в делото, като използва своята развита мрежа от книжарници за прикритие и пренасяне на революционна поща, вестници и комитетски разпоредби.

Също така подпомага събирането на средства за закупуване на оръжие за местните комитети и като бивш учител подтиква младежите в Пловдив и околните села да се присъединят към каузата за свобода.

След като въстанието в Стара Загора избухва на 16 септември 1875 г. и бързо бива смазано от османската армия, властта започва масови чистки сред интелигенцията. Манчов е арестуван и отведен под тежък конвой в Одринския затвор. Там прекарва месеци наред в нечовешки условия, подложен на разпити за комитетската мрежа. Благодарение на застъпничеството на чуждестранни дипломати и видни българи Манчов е освободен от затвора, но остава под постоянно полицейско наблюдение. Разбирайки, че нов арест е въпрос на време, той предприема рисковано бягство на север и емигрира в Румъния. В Букурещ той прелива революционната си енергия в печатното слово - наследява печатницата на Христо Ботев и започва да издава вестник "Секидневний новинар", за да информира Европа за страданията на българите.

След Руско-турска война от 1877-1878 г. със съдействието на руските власти Манчов получава една употребявана скоропечатна машина и през май 1879 година разкрива собствена печатница в Пловдив. От отварянето на печатницата до края на века в нея излизат 448 книги, предимно учебна литература.