Анастасия Павлова първа изпява "Море, сокол пие"

В историята на българския фолклор има личности, които не само съхраняват народната песен, но и я превръщат в символ на националната памет. Сред тях е Анастасия Павлова, известна на поколения българи като баба Наста Македонката - народна певица, революционерка и една от първите изпълнителки, чиито песни звучат на живо в ефира на Българското национално радио.

Родена около 1869 година в Крушево, в географската област Македония, Анастасия израства с песните и традициите на българите от този край. Бурните исторически събития в началото на XX век бележат съдбата й. Смелата българка участва в националноосвободителното движение на българите в Македония и остава завинаги свързана с каузата за свобода и съхраняване на българската идентичност. Заради своята дейност и непоколебим дух съвременниците й я помнят не само като певица, но и като жена с изключителна смелост и родолюбие.

По време на Илинденско-Преображенското въстание Павлова взема дейно участие в подпомагане на българските революционери. След потушаването на въстанието Наста укрива в къщата си българските революционери Коста Попето и Андрей Докурчев.

Запазено е писмено уверение, подписано от войводата Коста Христов Попето, в което се удостоверява, че Наста Павлова е взела активно участие в Илинденско-Преображенското въстание. В документа се посочва, че по време на въстанието той и войводата Андрей Докурчев действат в района на Крушево, а Анастасия Павлова подпомага революционното дело, проявявайки смелост и всеотдайност.

След като родният й град остава в пределите на Сърбия, Анастасия се мести в свободна България и се установява със семейството си в София, в квартал "Баталова воденица".

Подобно на хиляди бежанци от Македония, Павлова се установява в София, но никога не прекъсва връзката си с родния край. Тя продължава да изпълнява автентичните песни, които носи в паметта си, превръщайки ги в живо свидетелство за историята и културата на македонските българи.

Дори десетилетия по-късно Анастасия Павлова не прекъсва връзката си с паметта за въстанието. На възпоменателни събори на крушевските братства и организациите на илинденците тя изпълнява революционни и народни песни, превръщайки своите участия в своеобразен поклон пред загиналите. В публикации от периода тя е представена недвусмислено като "родом от Крушево, участник във въстанието", което показва, че революционната й биография е била добре известна на нейните съвременници.

В България Наста Павлова става известна изпълнителка и е първата певица, пяла на живо фолклорни песни пред микрофона на Българското национално радио, тогава Българско народно радио. Във втората половина на 30-те години на XX век талантливата българка пее избрани македонски песни на живо по Радио София. Описвана е като стилна и даровита певица и като такава става много популярна в цяла България. Превръща се и в първата изпълнителка на известната песен "Море, сокол пие" през 1940 година.

Според спомените на нейни съвременници баба Наста не просто пеела - тя преживявала всяка песен. Гласът й носел силата на родовата памет, болката по изгубеното родно място и надеждата, че българската песен ще надживее времето. Именно тази искреност превръща изпълненията й в образец за поколения народни певци.

Анастасия Павлова прави записи през 1943 година на грамофонни плочи, които след това са дешифрирани от Тодор Тодоров. Тя записва общо 21 песни с различна тематика и функция, както също така и едно оплакване, което вероятно е единствено по рода си. То е посветено на убит от турците български революционер от Македония. В сбирката на Анастасия Павлова е много добре описан и крушевският лазарски обичай с песните към него.

Фолклористът Манол Тодоров, който лично я е слушал, оставя едно от най-ярките свидетелства за нейното изкуство: "Баба Наста беше голяма изпълнителка, колоритна личност и певица с хъс. Тя не изпълняваше песента - тя я пресъздаваше". Тази оценка не е случайна. Силният, плътен глас и неподправената емоция превръщат всяко нейно изпълнение в истински разказ за съдбата на народа. Тя не използва академична техника, а естествената певческа традиция, предавана от поколение на поколение.

Популярността й в София достига необичайни размери. По време на Втората световна война, когато въздушните сирени предупреждавали за бомбардировки, софиянци с чувство за хумор казвали: "Баба Наста се обади!" - сравнение, което показва колко добре познат е бил нейният силен и разпознаваем глас.

Макар да не оставя след себе си голям брой записи - техническите възможности по онова време били ограничени, нейното име остава сред основоположниците на радиофолклора в България. Благодарение на личности като нея народната песен напуска рамките на селския мегдан и достига до всеки български дом.

След Деветосептемврийския преврат от 1945 година Наста Павлова престава да пее по радиото, нито участва в концерти из България. Заселва се в столичния квартал "Красно село", където живее в мизерия. Умира през 1947 година, когато е на 78-годишна възраст.

Днес името на Анастасия Павлова остава вписано в историята на българската култура като мост между революционния дух и народното творчество. Тя е пример за това как една песен може да бъде не само изкуство, но и свидетелство за национална принадлежност, историческа памет и духовна устойчивост. Благодарение на личности като нея Българското национално радио се превръща в пазител на безценната съкровищница на българския фолклор, а гласът на баба Наста продължава да звучи като символ на една епоха, в която песента е била равносилна на родина.