Христо Николов създава първата картечница

• Вдъхновява се на фронта, като лично участва в сражения
• Изобретението му не е оценено в България и разочарован го подарява на СССР

Иво АНГЕЛОВ

Български офицер, изобретател и конструктор, Христо Николов посвещава години от живота си на идеята България да има собствено автоматично оръжие. Историята му е разказ за технически талант, упоритост и трудната съдба на един новатор, чието дело дълго остава недооценено.

Христо е роден в Самоков през 1894 година, а след гимназията завършва военното училище в София. По време на Първата световна война служи в 22-ри пехотен полк и командва картечен взвод. Явно желанието му да създаде модерна картечница за българските войници идва след сраженията при Криволак (1915 г.), когато вижда силата на френските картечници "Пюто" и "Хочкинс". Така пътят на Николов към конструкторската работа започва не в кабинет, а на фронта.

Сънародникът започва работа по създаване на българска картечница през 1919 година. Христо няма инженерно образование, но има силен технически усет и практически познания, които са повлияни и от баща му, работил като шлосер във Военния арсенал.

Разработването на картечницата продължава години. Николов не разчита единствено на институционална подкрепа, а в значителна степен финансира сам работата по прототипа. Работи успоредно и по двата си проекта за лека и тежка картечница, като за едната "затворът" й е изработил след спечелени пари по време на неплатен годишен отпуск от правене на керемиди. През 1924 година той демонстрира леката картечница пред комисия, като за нея получава патент през 1927 година. Но за тежката картечница така и не получава.

Картечницата като оръжие се приема на въоръжение в българската армия за пръв път през 1908 година. За нуждите на армията е закупена картечница система "Максим-Шпандау" с теоретична скорострелност 500 изстрела в минута, както и бойна с 400 изстрела в минута. Системата е с водно охлаждане, като без добавяне на вода може да произведе до 3000 изстрела без смяна на цевта. След Първата световна война българската армия е обезоръжена и голяма част от нейните оръжия и боеприпаси са отнети, включително и 5000 картечници. След Втората световна война в България се организира производството на оръжие основно за мотострелковите части. В Казанлък се произвеждат различни видове лицензни леки картечници, както ръчни и за използване в бронетанковата техника.

Разработката на Христо променя военната ни история - специалисти дават висока оценка на изобретението, а Николов получава български патент щ1167. Това е моментът, в който една дългогодишна лична работа се превръща в значимо постижение за българската военно-техническа мисъл. Участието във войната му помага да формулира едно от най-важните изисквания към автоматиката на картечницата - висока надеждност. За да се постигне тя, оръжието трябва да има възможно по-малко на брой части, да се сглобява и разглобява бързо и без инструменти, да може за по-малко време и по-лесно да се изучава.

През 1929 г. Николов разработва усъвършенстван вариант на конструкцията. Той получава патенти и в няколко европейски държави - сред тях Германия, Великобритания, Чехословакия, Франция и Швейцария, според данни на Националния военноисторически музей. В хода на проведените изпитания експертите установяват, че точността на стрелбата е много добра, а затворът - принципно различен от известните европейски образци.

Постижението обаче не води до очаквания резултат. Вместо разработката на Николов да бъде приета на въоръжение, оръжието не стига до серийно производство за българската армия.

Според Националния военноисторически музей картечницата е предадена на Министерството на войната, но впоследствие не е приета на въоръжение, като заедно с документацията тя се оказва "изгубена". Този епизод се превръща в един от най-болезнените моменти в биографията на конструктора. Николов е вложил години труд и лични средства в разработването на своето изобретение, но държавата не успява да превърне постижението му в производство.

През 1935 г. Николов е освободен от армията. След това продължава да работи върху своите технически идеи, въпреки че вече не е част от военната система.

След като въвежда някои изменения в конструкцията, през 1937 г. подполковник Николов се обръща с молба към Военното министерство да бъдат произведени 3-4 броя от новия модел в Държавната военна фабрика, които да се дадат за изпитание във войската. Инспекторът на въоръжението генерал Руси Русев му отговаря, че поради заетостта на фабриката това не може да бъде изпълнено.

С горчилка в душата и търсейки начин да реализира своето изобретение, през февруари 1939 г. той безвъзмездно подарява новия модел картечница заедно с чертежите и 250 патрона на съветския военен аташе полковник Александър Бенедиктов. С първия съветски кораб, акостирал на бургаското пристанище, тя е изнесена за СССР, а нейните технически и бойни качества са използвани при производството на оръжие. Днес един опитен образец на 8 мм лека картечница "Капитан Христо Николов" се съхранява в Националния военноисторически музей в София и друг - във Военноисторическия музей на артилерията в Санкт Петербург.

Историята на Христо Николов не е само история за едно оръжие. Тя поставя по-широкия въпрос за отношението към българските изобретатели през първата половина на XX век, а и не само тогава. В Самоков неговото име днес е свързано с Историческия музей, където се съхранява и експонира разработка на конструктора. Музеят съобщава, че през 2008 г. е придобил от наследниците му образец на тежка картечница, а през 2014 г. към експоната е добавен и неговият затвор.

Христо Николов остава интересна фигура в българската история между двете световни войни. Той е офицер, който превръща фронтовия си опит в техническа идея. Също така е изобретател, който години наред работи извън академичните и индустриалните среди. И не на последно място е човек, който настоява България да развива собствен технически потенциал.

"В България той имал невероятно много спънки по регистрирането на изобретението си. Дори неговите колеги му се подигравали, като му казвали, че това е неподобаваща работа за офицер. Картечницата обаче влиза на въоръжение в Червената армия, след като подарява патента за леката на съветското посолство, което я въвежда в производство. В музея освен тежката му картечница пазим и неговия ръкопис "Бледи следи - биографични бележки и спомени", посочват от културната институция в Самоков.

Христо Николов издъхва през 1972 година недооценен в България и признат в чужбина. Като командир на картечна рота от 54-ти пехотен полк се сражава в едни от най-тежките боеве при Криволак, завоя на р. Черна и Дойран (1915 - 1918). За проявен героизъм е награден с военен орден "За храброст" IV степен 1 клас.