Днес почитаме Света великомъченица Евфимия Всехвална, която е хвърлена в пещ заради вярата й, но огънят не я докосва
Света великомъченица Евфимия Всехвална е една от най-почитаните светици в православното християнство, чийто живот и мъченичество оставят дълбока следа в църковната история. Тя се чества на 16 септември (деня на нейната кончина) и на 11 юли (в памет на чудото, извършено от нейните мощи по време на Четвъртия вселенски събор).
Света Евфимия е родена в град Халкидон (намиращ се срещу Константинопол, в днешна Турция) в края на III век. Тя израства в благочестиво християнско семейство – баща ѝ Филаделф е сенатор, а майка ѝ Теодоросия е известна със своята добродетелност. Евфимия получава отлично образование, но отрано решава да посвети живота си на целомудрие и служение на Бога.
По време на царуването на император Диоклетиан (284–305 г.) започва едно от най-жестоките гонения срещу християните. Управителят на Халкидон, Приск, издава заповед всички жители да се съберат на езически празник в чест на бог Арес. Местната християнска общност, състояща се от 49 души (сред които и младата Евфимия), отказва да участва в идолопоклонството и се скрива, за да се моли тайно. Те бързо са разкрити и изпратени на съд. Когато управителят вижда младата и красива Евфимия, той се опитва да я съблазни с обещания за богатство и слава, за да я накара да се отрече от Христос. Тя обаче остава непреклонна. В резултат на това Евфимия е подложена на нечовешки изтезания: счупване на ставите на колелото за мъчения (от което тя е спасена по чудотворен начин от ангел) и хвърляне в разпалена пещ, където огънят не я докосва.
Накрая, през 304 г., тя е хвърлена на дивите зверове в цирка. Мечките и лъвовете само ближат раните ѝ, но една мечка я ухапва леко, причинявайки малка рана, от която Евфимия издъхва, приемайки мъченически венец.
Най-известното събитие, свързано със света Евфимия, се случва почти 150 години след смъртта ѝ, по време на Четвъртия вселенски събор в Халкидон. На този събор се води ожесточен спор между православните (които изповядват двете природи на Христос – божествена и човешка) и монофизитите (които твърдят, че Христос има само една природа). За да разрешат спора чрез Божия промисъл, патриарх Анатолий Константинополски и отците на събора написват две вероопределения (томоси) – едното православно, а другото на монофизитите. Те отварят гробницата на св. Евфимия, поставят двата свитъка върху гърдите ѝ, запечатват я и поставят стража за три дни. Когато отварят гробницата пред император Маркиан, всички остават смаяни: свитъкът на монофизитите лежал в краката на светицата, а православният свитък бил държан от дясната ѝ ръка, а тя го подала на патриарха, сякаш е жива. След това велико чудо много от еретиците се връщат към истинската вяра, а св. Евфимия получава прозвището "Всехвална".
След превземането на Халкидон от персите, мощите на светицата са пренесени в Константинопол. Днес те почиват в патриаршеската катедрала „Свети Георги" във Фенер (Истанбул) и продължават да източат благодатно благоухание и да извършват изцеления за вярващите.