Ангел Букорещлиев е първият концертен изпълнител на пиано

• Записал е над 2500 народни песни
• Свири на орган на погребението на княгиня Мария-Луиза в католическата катедрала в Пловдив 

Иво АНГЕЛОВ

Преди повече от век един млад български музикант прави нещо, което днес изглежда напълно естествено - излиза пред публика и изпълнява пиано като концертен инструмент. Името му е Ангел Букорещлиев и е записано със златни букви в родната музикална история.

Трудно е с малко думи да опишем делото на Букорещлиев, тъй като е деец, композитор, хоров и оркестров диригент и фолклорист, както и един от пионерите на българската професионална музика, записал над 2500 народни песни.

В края на XIX век България тепърва изгражда своята професионална музикална култура. Концертните зали са малко, музикалното образование е в началото си, а професионалните музиканти са рядкост, но всичко това се променя с появата на сцената на талантливия пианист.

Ангел Букорещлиев е роден в село Плевня, Драмско (днес живописното село Петруса в северната част на Гърция). Брат е на офицера Андрей Букурещлиев и на Ботевия четник Сава Букурещлиев (виж карето).

Пътят на Ангел го отвежда в Прага, където през 1890 г. завършва Органовата школа. Там изучава орган, пиано, композиция и музикална теория. Полученото европейско образование се оказва решаващо за по-нататъшната му дейност. След завръщането си в България Букорещлиев започва активно да участва в музикалния живот на страната. През 1890 г. той изнася концерт във Военния клуб в София, като е определян като първия български пианист, представил произведения за пиано на концертна естрада. С това неговото име остава свързано с началото на професионалното концертно пианистично изкуство у нас.

Един от най-ценните му приноси е свързан с българския фолклор. В края на XIX век Букорещлиев предприема експедиции из различни райони на българските земи. Той записва хиляди народни песни, като над 2500 песни са събрани от него, а 461 са нотирани.

Сред местата, които посещава, са Родопите, Средногорието и Македония. Работата му има особено значение, защото в онези години народната музика се предава основно устно. Благодарение на усилията на Букорещлиев много от тези мелодии са запазени и достигат до следващите поколения.

Събраните материали са публикувани със заглавие "Среднородопски песни" в Сборника за народни умотворения и народопис, превръщайки Букорещлиев в един от ранните изследователи на българската музикална традиция.

Сборникът е научно издание, което излиза без спазване на строго определена периодичност, като е смятано за едно от най-авторитетните български издания. Първият брой излиза в София през 1889 г. и се издава от Министерството на народното просвещение, а основател и главен редактор до 1902 г. е професор Иван Шишманов. Замислен като етнографско издание, първоначално сборникът е с енциклопедичен характер. В него са обособени три дяла - научен, книжовен и народни умотворения (вярвания, обичаи, приказки, песни, баяния и т.н., записани на съответния диалект). В научния дял се публикуват материали от всички области на науката. В книжовния дял се поместват основно художествена литература и критика.

В сборника за първи път са публикувани някои от най-известните творби на Иван Вазов - романът "Под игото", неговите пътеписи "Великата Рилска пустиня" и "В недрата на Родопите", както и част от стихотворенията му.

През 1894 година Букорещлиев се установява в Пловдив и става учител в гимназията "Княз Александър I", а две години по-късно основава Пловдивското певческо дружество и го ръководи над 50 години. Дружеството се превръща във важен център за развитието на хоровото изкуство и музикалната култура в града. Като педагог той работи с млади хора и допринася за развитието на музикалното образование. Като композитор създава хорови и солови песни, обработки на народни мелодии и произведения за пиано.

През 1899 г. Ангел Букорещлиев става част и от едно от значимите събития в обществения живот на Пловдив - погребението на княгиня Мария-Луиза, съпруга на княз Фердинанд I. Церемонията се провежда в Пловдивската католическа катедрала, а Букорещлиев е избран да изпълнява музика на органа по време на погребалната служба.

Този момент показва още една страна от музикалната дейност на Букорещлиев. Макар да остава известен преди всичко като пианист, музикантът има солидна подготовка по орган още от обучението си в Прага. Именно това му позволява да поеме музикалното оформление на католическото събитие.

Ангел Букорещлиев умира на 3 януари 1950 г. в Пловдив. Зад себе си той оставя не само музикални произведения, но и огромна работа за изграждането на професионалната музикална култура в България.

Днес името му е свързано с едни от първите стъпки на българското концертно пианистично изкуство. Но неговата история е много по-голяма от едно пиано и един концерт. Тя е историята на човек, който едновременно създава музика, обучава музиканти, ръководи хорове и съхранява гласа на българския народ.

В една млада държава, която тепърва търси своето място на европейската културна карта, Ангел Букорещлиев е сред хората, които помагат на българската музика да направи своята решителна крачка към професионалната сцена.

Братята му също със славен път

Братята на Ангел Букорещлиев също оставят значима следа в историята.

Сава е революционер, който е участник в Ботевата чета. Мъжът придружава стоките до Влашко и обратно, като въоръжена охрана и разбира от оръжие. Търгува предимно с българските емигранти, държащи ханове и кръчми, като им продава и вино и драмска ракия, която навремето се търси много. В началото на 1876 година се присъединява към готвената чета за навлизане в България. В квартирата му в Гюргево живеят няколко месеца и няколко други бъдещи четници. От Гюргево Сава Букурещлиев се качва на кораба "Радецки". Участва в боевете при село Баница, на Милин камък и в Крушовата планина.

Андрей е офицер, като завършва Военното училище в София с първия випуск през 1879 година и постъпва на служба в българската войска. През Сръбско-българската война през 1885 година командва опълчението в Царибродската околия, 4-ти пехотен плевенски полк и Долноневлянския отряд. Взема участие в боевете при Мало Малово и Бански дол и Сливнишкото сражение. Взема участие в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, след края на която през 1920 г. е уволнен.