Петър Кърпаров основава тромпетната школа у нас

Професор Петър Кърпаров остава в историята на българската музика като един от най-значимите тромпетисти и педагози на XX век. Неговата работа поставя основите на професионалното обучение по тромпет в България и оставя следа в развитието на поколения музиканти.

Когато се говори за българската школа по тромпет, името на проф. Кърпаров заема особено място. Творецът не е само изпълнител с дългогодишна професионална кариера, а и педагог, методист и преподавател, посветил голяма част от живота си на подготовката на млади музиканти.

Петър е роден през 1920 г. в панагюрското село Бъта в семейството на селски стопани. Завършва Държавната музикална академия през 1948 г. в класа на проф. Атанас Гърдев. Още в началото на професионалния му път става ясно, че развитието му няма да се ограничи само до изпълнителската дейност. По препоръка на своя преподавател Кърпаров заминава за Прага, където специализира при известния чешки тромпетист и педагог проф. Ярослав Коларж. Специализацията му в Чехословакия се оказва важен етап в професионалното му развитие. Там българинът се запознава с утвърдени европейски традиции в преподаването и изпълнението на медните духови инструменти.

След завръщането си в България Кърпаров започва да прилага придобития опит в българското музикално образование. У нас преподава тромпет в Консерваторията по неговата методика. Между 1945 и 1956 година е първи тромпетист в оркестъра на Софийската народна опера. Членува в Българския духов квартет към операта. Изнася множество концерти в страната и чужбина, като паралелно пише школи и етюди за тромпет.

Академичната му кариера се развива бързо. През 1952 г. е избран за доцент, а само две години по-късно става професор по тромпет. Тогава е едва на 34 години. В продължение на десетилетия той е преподавател в Музикалната академия, ръководи катедрата, свързана с медните духови и ударните инструменти, и заема и административни длъжности в академията. Неговата работа постепенно превръща преподаването по тромпет в систематичен и последователен процес. Вместо обучението да се основава единствено на индивидуалния опит на преподавателя, Кърпаров създава методическа основа, която може да бъде използвана от поколения ученици.

Особеното в подхода му е стремежът обучението да бъде свързано с българската музикална традиция. В методиката му присъстват мелодически и ритмически особености, характерни за българския фолклор. Особено внимание е отделено на неравноделните размери - характерна особеност на българската народна музика. За младите тромпетисти това означава не просто изучаване на технически упражнения, а работа върху специфичен музикален език. Кърпаров развива и методиката на артикулацията. Наред с традиционното двойно и тройно стакато (музикален термин за отсечено и рязко изпълнение на тоновете) професорът работи върху комбинирано стакато, което дава възможност на изпълнителите да се справят с бързи и сложни ритмически фигури.

Един от най-значимите му трудове е "Школа за тромпет", публикувана през 1962 г. Това е много повече от сборник с упражнения. Обхваща различни елементи на тромпетовата техника - тоналности, метроритми, щрихи, мелизми, трилери, интервали и различни видове стакато. Към техническите задачи са добавени методически указания и етюди за практическото им усвояване. В началото на своята "Школа за тромпет" Кърпаров включва дори кратки сведения за историята на инструмента и практически насоки за избора и постановката на мундщука, правилния стоеж и начина на държане на тромпета. След това материалът преминава към постепенно усложняващи се технически упражнения.

Любопитен факт е, че един от неговите етюди в неравноделен размер дълги години е бил част от задължителната програма за приемните изпити в Музикалната академия. Това е показателно за мястото, което неговата методика заема в професионалното обучение на българските тромпетисти.

Истинският мащаб на влиянието на един педагог често се вижда не само в собствената му кариера, а в успехите на неговите ученици. Сред учениците на проф. Кърпаров са музиканти като проф. Ангел Македонски, проф. Атанас Дюлгеров, Венцислав Благоев и Лилян Стоименов. Някои от тях по-късно стават преподаватели и продължават традицията, която са получили от своя учител. Така знанията и методите на Кърпаров се предават от едно поколение на следващо. Сред интересните примери за тази приемственост е и неговият внук Петър Македонски, който също избира професионалния път на тромпетист.

Приносът на проф. Петър Кърпаров към българската музикална култура е признат и от Националната музикална академия "Панчо Владигеров". През 2000 г. основоположникът на тромпетната школа у нас получава почетното звание "Доктор хонорис кауза".

През 1987 г. Кърпаров се пенсионира на 67-годишна възраст, но неговото педагогическо наследство продължава да живее чрез учениците му и чрез методическите материали, които е създал.

Житейският път на Кърпаров продължава до 2013 г., когато е на 93-годишна възраст. Десетилетия след началото на неговата преподавателска дейност името му продължава да бъде свързвано с развитието на българската тромпетна школа. Историята му е пример за това как един музикант може да промени цяла професионална традиция не само чрез собственото си изпълнителско майсторство, но и чрез знанията, които предава на следващите поколения.