Мощите на светица от български произход открити в Гърция

След повече от два века в неизвестност светите мощи на великомъченица Злата Мъгленска, почитана в Гърция като света новомъченица Хриси (Хриса) (Αγία Χρυσή), отново са в родния край на светицата. За откриването и научното изследване на останките е съобщено в края на септември от Гръцката православна църква.

Мощите са били намерени преди години край руините на стария храм „Успение на Пресвета Богородица" в крепостта на днешното село Хриси в област Пела, Северна Гърция. Именно тук се е намирало родното селище на светицата – Слатино, в историческата област Мъглени.

Според съобщението на Св. Митрополия на Едеса, Пела и Алмопия останките са били изследвани от съдебномедицинската служба в Солун и от две специализирани научни лаборатории в Германия. Изследванията са установили, че костите принадлежат на млада жена на около 17 години, а смъртта ѝ се датира към 1795 г. Тези данни съвпадат със сведенията от житието на светицата. По костите се забелязват и следи от тежки травми, които според църковните източници съответстват на описаните в житието мъчения.

Св. Злата е родена в Слатино (Слатена), днешна Хриси, в бедно християнско семейство. Житието ѝ е записано от св. Никодим Светогорец в неговия „Нов мартиролог" в края на XVIII век. Според него младата християнка била отвлечена от османец, който се опитал да я принуди да приеме исляма и да се омъжи за него. Тя отказала да се отрече от Христос и след продължителни мъчения била предадена на смърт на 13 октомври 1795 г.

Почитта към светицата никога не е изчезвала в нейния роден край. В днешното село Хриси се намира единственият храм, посветен на нея, а самото село носи името Χρυσή – „Златна", в памет на светицата. В близкия манастир „Св. Архангел Михаил" са запазени стенописи, изобразяващи нейното мъченичество. Гръцката традиция я почита като Χρυσή η Μογλενίτισσα, докато в българската църковна традиция тя е известна като св. великомъченица Злата Мъгленска.

В българските източници дълго време се приема, че мощите на св. Злата са изгубени. Софийската митрополия например отбелязва още през 2018 г., че според местно гръцко предание тялото ѝ било пренесено от нейни близки в земите на днешна България, но българската традиция не е запазила сведения за това.

Сега, повече от 230 години след мъченическата ѝ смърт, историята придобива ново продължение. Според обявеното от Митрополията на Едеса тържественото посрещане на светите мощи ще се състои на 12 и 13 октомври 2026 г. в храма на светицата в Хриси, по време на празнуването на нейната памет, предава сайтът "Православие".

За българите това събитие има особено значение. Св. Злата Мъгленска принадлежи на общото православно наследство на Балканите, но паметта за нея е запазила ясно свидетелство за българския произход на мъченицата. Нейното житие, записано от св. Никодим Светогорец, я свързва с Мъгленската област и изрично посочва българския ѝ произход.