Реклама
https://www.bgdnes.bg/neveroyatni-istorii/article/23672803 www.bgdnes.bg

Иван Фичев - най-големият внук на Колю Фичето, който става офицер

Дъщеря му загива при атентата в Градското казино в София, скоро след това преминава в запаса -

На 15 април 1860 г. в Търново се ражда Иван Фичев – човек, който по-късно ще свърже името си с развитието на българската армия.

Реклама

Произхожда от заможно еснафско семейство. Баща му Иван е френк-терзия – майстор-шивач, а по родова линия Фичев е най-възрастният внук на прочутия възрожденски архитект Колю Фичето.

Първоначално учи при известния търновски учител и педагог даскал Георги, а след това продължава в подготвителния клас на даскал Петър. По-късно постъпва в местното класно училище, където негови преподаватели са изтъкнати възрожденски просветители като Цани Гинчев и Ангел Границки.

Стремежът му към образование го отвежда извън Търново. Фичев продължава обучението си в Априловската гимназия в Габрово, а две години по-късно заминава за Цариград и постъпва в Робърт колеж. Обучението му е принудително прекъснато преждевременно. През март 1877 г. баща му умира и младият Иван е принуден да се завърне в Търново, за да поеме семейните си задължения.

Същата година съдбата му се променя от започналата Руско-турска война. В България се формират нови дружини на Българското опълчение, а 17-годишният Иван Фичев се записва като доброволец в 8-а опълченска дружина. Добрата му подготовка и владеенето на чужди езици правят впечатление на руското командване. Вместо да остане в редовете на опълченската част, Фичев е привлечен към административна и преводаческа работа. Последователно служи като преводач на габровския окръжен управител, преводач на търновския губернатор и секретар на търновския окръжен началник. На последната длъжност остава до април 1880 г.

На 26 май 1880 г. Иван Фичев прави решителна крачка към военната кариера – постъпва като юнкер във Военното на Негово Княжеско Височество училище в София. Само две години по-късно, на 30 август 1882 г., завършва обучението си девети по успех сред 62-ма випускници.

На 30 август 1885 г. Фичев е произведен в чин поручик. Няколко дена по-късно, поради обявяването на Съединението и изтеглянето на руските войски от България, Фичев е назначен за търновски воински началник, но веднага във връзка с избухналата Сръбско-българска война през 1885 г. е командирован в Северния отряд. След сключването на мирния договор Фичев е върнат на предишната си служба като търновски воински началник, на която длъжност остава до 1 април 1886 г., когато е назначен за командир на рота от Девети пехотен пловдивски полк.

Реклама

През 1886 г. Иван Фичев не се изявява единствено като офицер. Същата година той поема и ролята на редактор на "Народна защита" – първия български военен вестник. Дебютният брой на изданието излиза на 30 май 1886 г. в Търново. Вестникът се превръща в още едно поле, на което младият поручик показва интереса си към армията и обществения живот.

Събитията през същата година поставят Фичев в центъра на една от най-напрегнатите политически кризи в младото Княжество. По време на преврата срещу княз Александър Батенберг поручик Фичев командва 3-та рота на 6-и пехотен Търновски полк. Като човек, близък до премиера Стефан Стамболов, Фичев се оказва сред групата, която посреща княза след успешния контрапреврат.

В Русе Стамболов представя младия офицер на княз Батенберг и го назначава за негов адютант. В новото си качество Фичев придружава княза по пътя му от Русе до София – мисия, която го поставя непосредствено до един от ключовите политически дейци на епохата.

През 1892 г. е произведен в чин майор, а година по-късно е назначен за преподавател по тактика в дивизионната учебна команда на Първа пехотна софийска дивизия. Същата година е назначен за началник на новообразуваното учебно бюро при Министерството на войната, създадено с цел съсредоточаване на просветната дейност на българската войска. На тази длъжност на капитан Фичев е поверена редакцията на списание "Военен журнал", а самият Фичев поставя началото на списание "Войнишка сбирка", съдържащо общообразователни и военно-възпитателни разкази и повести.

Две години по-късно е отстранен за два месеца от длъжност и от генералния щаб по политически причини, но следва завършване на Военната академия в италианския град Торино и огромен скок във военната му кариера. След като през януари 1908 г. протестира пред княз Фердинанд, че е пропуснат в повишението в чин, през октомври все пак е произведен в чин генерал-майор. През май 1910 г. Иван Фичев е назначен за началник на Генералния щаб на Българската армия. През следващите две години той се съсредоточава върху подобряването на организацията, подготовката и общата готовност на армията за евентуален бъдещ конфликт с Османската империя. Особено внимание отделя на подготовката на висшите офицери. Новата оперативна концепция е разработена в два варианта, известни като План "А" и План "А бис". Основава се на настъпателни действия, бързо съсредоточаване на силите и изненада. Фичев смята, че една продължителна война би облагодетелствала Османската империя заради по-големите й човешки и материални ресурси, поради което се застъпва България да поеме инициативата преди завършването на османската мобилизация.

В разгара на Балканската война Иван Фичев се оказва сред висшите военни, които предупреждават за рисковете от прибързано настъпление към Чаталджа. На 14 ноември 1912 г. офицерът представя пред цар Фердинанд своите опасения относно състоянието на българската армия. Според Фичев войските са силно изтощени след продължителните боеве, все още не са напълно съсредоточени, а сред тях върлува тежка холерна епидемия. Началникът на щаба не отхвърля категорично възможността за настъпление. Позицията му е по-скоро, че армията трябва да получи необходимото време, за да се възстанови, да се съсредоточи и да се подготви по-добре за предстоящото сражение. За да бъде оценена реалната обстановка на място, на фронта е изпратена специална комисия, оглавявана от генерал Радко Димитриев Савов. Въпреки направените предупреждения Савов взема решение да бъде предприета атака. Настъплението започва на 17 ноември 1912 г. Българските войски се сблъскват с добре подготвената османска отбрана при Чаталджа, но не успяват да пробият позициите. Сраженията водят до тежки загуби, а очакваният решителен пробив не се осъществява.

С указ № 5 на Министерския съвет от 14 септември 1914 г. Фичев е назначен за министър на войната, на който пост встъпва на следващия ден. През февруари 1915 г. при атентата в Градското казино в София загива дъщеря му Мара Фичева-Багарова.

Терористичният акт е извършен от анархистичната организация "Червени братя", вероятно със съдействието на Османската империя. През 1915 г. на 13 февруари (31 януари стар стил) е денят преди Сирни заговезни и съгласно установена традиция актьорите от Народния театър организират в салона на Градското казино благотворителен карнавал. В разгара на празненството е взривена бомба, при което загиват 4 души, а други 8 са ранени. На 17 август 1915 г. по собствено желание и съгласно височайша заповед генерал Фичев преминава в запаса.

Четете още

Поетът Христо Стоянов: Мислех писателите за гръцки богове , след това се засякох с Младен Исаев в тоалетната и вярата ми изтече в писоара

Поетът Христо Стоянов: Мислех писателите за гръцки богове , след това се засякох с Младен Исаев в тоалетната и вярата ми изтече в писоара

Коментар: Долу ръцете от Меси и Кристиано

Коментар: Долу ръцете от Меси и Кристиано

Любомир Кръстанов създава един от най-известните научни трудове

Любомир Кръстанов създава един от най-известните научни трудове

Юксел Кадриев се сравни с Аристотел

Юксел Кадриев се сравни с Аристотел

Реклама
Реклама
Реклама