Бургаският рибар Вальо Христов: Миди се "берат" надълбоко

Всеки, особено в бедните ученически и студентски години, е събирал миди по време на ваканцията си край морето. Оказва се обаче, че местните се бъзикат с летовниците и на тази тема, защото те не знаели точно кои миди да "берат".

Затова бургаският рибар Вальо Христов издава тайната за улова на популярните черни миди. А тайната е да се вадят тези, които са поне пет сантиметра големи. Другото нещо, което мнозина не знаят, е, че най-хубавите екземпляри са на най-малко 3-4 метра под повърхността. Мидите могат да се събират без оборудване и подготовка, но е добре да сте подготвени поне с маска, шнорхел и плавници. Събирайте тези от по-големите камъни, а не от плитчините, защото са пълни с пясък и не могат да се измият.

Двата най-лесни начина за приготвянето на уловеното количество е да се изпекат на тенекия на огън или да се сварят. И в двата случая топлинната обработка трябва да продължи до пълното отваряне на черупката.

Малцина знаят, че освен черната белите миди също са ядливи, при това са особено вкусни, твърди още бургаският морски вълк. Те живеят, зарити под пясъка в зоната на прибоя, и са дори по-лесни за "бране". Бялата мида има уникалното свойство да стрива попадналите в нея песъчинки. Затова се дъвче спокойно, за разлика от черната мида, в която винаги попада пясък.

В България има около 40 вида миди, като половината са речни, и всички стават за ядене. В морето ни има и привнесени видове от Средиземно море и от Китай, затова някои са оранжеви, зелени, дори сини, но това не значи, че са само декоративна украса на морското ни дъно, твърди още Христов.

В София и в другите градове от вътрешността на страната миди вече се продават и живи, като те са отгледани в специални ферми, но вкусовите им качества не са променени, а нямат и толкова песъчинки.